Думата вандализъм идва от френската дума „vandalisme“, която за първи път се появява написана през 1794 година, когато епископа на Блуа, Анри Грегуар, я използва в доклада си за количеството унищожено изкуство, по време на Френската революция.
„Вандализъм“ е, разбира се, модификация на „вандал“ – дума, която в английския език съществува от 17 век, когато се е използвала, за да опише човек, който разрушава материални ценности на културата и изкуството, или светини – религиозни реликви, поругаване на гробове.
Vandal, с главно V, се използвало в английския още от средата на 16 век като име на германското племе, което съсипа древен Рим. Думата идва от латинското „Vandalus“, което пък от своя страна идва от протонемското „wandljaz“, което буквално означава „скитник“.
Вандалите се срещали в южна Скандинавия преди падението на Рим. С времето те мигрирали още на юг и до 2 век се заселват по земите на днешна Румъния, тогава наричаща се Дакия.
Репрезентация на семейство вандали от 160 година в Археологичния музей в Краков, Полша
Вандалите си имат свои собствени проблеми – през 375 година, например, хуните ги нападат от изток. Хуните произлизат от степите на Централна Азия, между планината Алтай, където днес се срещат Китай, Казахстан, Монголия и Русия, и Каспийско море (на изток от Кавказ) и тежко малтретират Източна Европа като мнозина ги смятат за катализатор на Великото преселение на народите, когато много от германските племена, в това число и вандалите, навлизат дълбоко в Римската империя, за да избягат.
С тази миграция идва и временно примирие между германските племена и Римляните, което по-късно ще се разпадне. След разпадането му, през 406 година вандалите вече са пресекли река Рейн и нападат Галия, а след това и Иберийския полуостров. През следващото десетилетие, вандалите ще се бият с други немски племена, както и помежду си, а после ще се съюзят срещу римските сили в южна Испания.
През 429 г. наместникът на Африка Бонифаций вдигнал бунт срещу император Валентиниан III. Като цяло вандалите били робовладелци и се издържали и чрез методите на войната – така за да му помогнат той ги поканил за съюзници. Те обаче вместо помощ превземат римската провинция и основават свое кралство (според някои историци това се случва с помощта на властта в Рим, която, разбира се, не е много приятелски настроена към губернатора на Северна Африка). Въпреки че през 435 с Рим се подписва примирие, до 439 вандалите вече са увеличили земите си до Картаген и в последствие Сицилия, Корсика и Малта, както и сред други европейски места. През 455 г. римският император Валентиниан III е убит по заповед на Петроний Максим, който заема трона. Според Гейзерих това обезсилва мирния договор, сключен с Валентниан през 442 г., и малко по-късно той прехвърля войските си в Италия и тръгва към Рим.
Макет на Храмът на Юпитер Капитолийски
Според летописеца Проспер Тирон Аквитански, отслабения град дори не се опитва да се бие. Вместо това, се достига до ново споразумение, според което на немското племе вече е позволено да влиза в града и да го граби без да му се създава проблем, пък то обещава да не убива никого и да не пали нищо. В съответствие с договора, през следващите 2 седмици вандалите открадват всичко, което не е заковано, както и някои неща, които всъщност са – те взимат бронзовите керемиди от покрива на Храмът на Юпитер Капитолийски. Този процес не се осъществява галантно, дори напротив, и в крайна сметка те потрошават голяма част от красивите благородни вещи в храма – и ето така се създава терминът „вандализъм“.
Недълго след като ограбват Рим вандалите също залязват като нация и през 533 година византийският император Юстиниан I напада техните територии в Северна Африка. Последният им цар, Гелимер (530 – 534), е заловен и изпратен в Константинопол.
…
Трябва да се отбележи, че в днешни дни има сериозни колебания дали грабежите са били толкова мирни, колкото ги изкарва Проспер. Подобна сделка спокойно би могла да бъде сключена наистина, но византийският историк Прокопий Кесарийски пише за запалена църква по време на вандалството на вандалите, а Виктор от Вита – за цели кораби със заложници от ошушкания Рим, които след това са продадени като роби в Африка.
Вандалите напълно заслужават името им да бъде нарицателно със значение „безсмислено разрушаване на изграденото от други хора“.
Последвайте ни и в Телеграм
