“Бяха ранните часове на 16 юли 1945 г. и Робърт Опенхаймер чакаше в контролен бункер момент, който щеше да промени света. На около 10 км оттук първият в света тест на атомна бомба с кодовото име „Тринити“ трябваше да се проведе в светлите пясъци на пустинята Хорнада дел Муерто в Ню Мексико.
Опенхаймер беше картина на нервно изтощение. Той винаги е бил строен, но след три години като директор на „Проект Y“, научното звено на „Манхатънския инженерен район“, който е проектирал и построил бомбата, теглото му бе стигнало до малко над 52 кг. При 178 см височина, това го правеше изключително слаб. Тази нощ беше спал само четири часа, държан буден от безпокойство и кашлицата на пушач. В последните минути на обратното броене д-р Опенхаймер стана по-напрегнат с изтичането на последните секунди. Той едва дишаше… Експлозията, когато дойде, засенчи Слънцето. Със сила, съответстваща на 21 килотона TNT, детонацията беше най-голямата, виждана някога. Създаде ударна вълна, която се усети на 160 километра. Когато ревът погълна пейзажа и облакът-гъба се издигна в небето, изражението на Опенхаймер се отпусна в огромно облекчение“.
Откъсът е от книгата „Американски прометей: Триумфът и трагедията на Дж. Робърт Опенхаймер“, която носи „Пулицър“ на авторите си – Мартин Шервин и Кай Бърд. Биографията им на „бащата на атомната бомба“ Робърт Опенхаймер е в основата на едно от най-дългоочакваните заглавия в киното това лято – „Опенхаймер“.
“Бяха ранните часове на 16 юли 1945 г. и Робърт Опенхаймер чакаше в контролен бункер момент, който щеше да промени света. На около 10 км оттук първият в света тест на атомна бомба с кодовото име „Тринити“ трябваше да се проведе в светлите пясъци на пустинята Хорнада дел Муерто в Ню Мексико.
Опенхаймер беше картина на нервно изтощение. Той винаги е бил строен, но след три години като директор на „Проект Y“, научното звено на „Манхатънския инженерен район“, който е проектирал и построил бомбата, теглото му бе стигнало до малко над 52 кг. При 178 см височина, това го правеше изключително слаб. Тази нощ беше спал само четири часа, държан буден от безпокойство и кашлицата на пушач. В последните минути на обратното броене д-р Опенхаймер стана по-напрегнат с изтичането на последните секунди. Той едва дишаше… Експлозията, когато дойде, засенчи Слънцето. Със сила, съответстваща на 21 килотона TNT, детонацията беше най-голямата, виждана някога. Създаде ударна вълна, която се усети на 160 километра. Когато ревът погълна пейзажа и облакът-гъба се издигна в небето, изражението на Опенхаймер се отпусна в огромно облекчение“.
Откъсът е от книгата „Американски прометей: Триумфът и трагедията на Дж. Робърт Опенхаймер“, която носи „Пулицър“ на авторите си – Мартин Шервин и Кай Бърд. Биографията им на „бащата на атомната бомба“ Робърт Опенхаймер е в основата на едно от най-дългоочакваните заглавия в киното това лято – „Опенхаймер“.
Булевард България
Последвайте ни и в Телеграм
