Юнското слънцестоене ще настъпи за нас в понеделник,21 юни 2021 г., в 06:32:09 българско време.
В Северното полукълбо това слънцестоене ще отбележи началото на лятото и най-дългия ден от годината. Ранни зори. Дълги дни. Късни залези. Кратки нощи. Слънцето ще се издига високо всеки ден, пресичайки небето. Междувременно на юг от екватора ще започне зимата.
За нас, изморените от дъждовете досега, ни е все още трудно да осъзнаем настъпването на лятото, но фактът си е факт – оттук нататък дните ще стават по-къси.
1. Какво е слънцестоене?
Древните хора са знаели, че пътят на слънцето през небето, продължителността на дневната светлина и местоположението на изгрева и залеза се променят през цялата година. Те изграждат и почитат паметници, които проследяват пътя на Слънцето като Стоунхендж или пещерата „Утробата“ в Родопите.
Днес знаем, че слънцестоенето е астрономическо събитие, причинено от наклона на оста на Земята и движението й в орбита около Слънцето.
По време на юнското слънцестоене Земята е разположена така, че Северният полюс е наклонен най-много към слънцето. От Земята ще се вижда, че Слънцето грее директно над главата по обед на 23,44 градуса северно от екватора, по въображаемата линия, обграждаща земното кълбо, известна като Тропик на рака – кръстена на съзвездието Рак.
Всички места на север от екватора по това време имат дни по-дълги от 12 часа, а на юг от екватора – по-кратки от 12 часа.
В България астрономическото лято настъпва рано сутринта на 21 юни 2021 г. в 06:32.
Слънцето ще изгрее в 5:48 и ще залезе в 21:08 часа.
На 21 юни светлата част от денонощието ще продължи 15 часа и 19 минути и 30 секунди и постепенно ще започне да намалява.
Терминът „слънцестоене“ идва от латинската дума „solstitium“, което означава „слънцето стои неподвижно“.
В деня на юнското слънцестоене Слънцето достига най-северното си положение, както се вижда от Земята. В този момент зенитът му не се движи на север или на юг, както през повечето други дни от годината, но стои все още над Тропика на Рака. След това обръща посоката си и отново започва да се движи на юг.
В рамките на няколко дни преди и след слънцестоенето, Слънцето почти не променя деклинацията си, височината му пообяд в небето почти не се променя (височината се променя съгласно графика, която е близка до формата на горната камбанообразна част на синусоида).
Обратното се случва по време на декемврийското слънцестоене. Тогава Слънцето достига най-южното си положение на небето – Тропика на Козирога – стои неподвижно и след това обръща посоката си на север.
Преди Николай Коперник, който за първи път обяви пред света хелиоцентричната система, хората са вярвали, че Земята е неподвижна, а Слънцето се върти около нея. Използването на думата „слънцестоене“ е спомен от онези времена./КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм
