Думата самозаблуда се отнася до явленията, свързани с лъжата към себе си. Това е една от най-големите капани на ума. Самозаблудата се случва в ситуации, в които ние се убеждаваме в невярна реалност, но ние го правим несъзнателно.
Разликата между лъжата и самозаблудата е, че в лъжата човек е наясно, че не казва истината. Докато в самозаблуда, действителността, която е фалшива, без човек да е наясно с нея, се приема за вярна.
С други думи, който се самозалъгва, не осъзнава, че го прави или поне не винаги осъзнава и там е точно силата на самозаблудата. Докато ние не осъзнаваме, самоизмамата показва своята сила по свой начин, че можем да се квалифицираме като безшумен и хамелеон.
Има различни видове самозаблуда, някои от тях са по-чести от други. Освен това всеки от тях има различни психологически ефекти. По-долу са обяснени четирите най-често срещани вида самоизмама и техните основни психологически ефекти.
1. Функционална самозаблуда
Функционалната самозаблуда се наблюдава в ситуации, в които човекът се опитва да се убеди, че решението му е правилно. Най-известният пример за функционална самоизмама се намира в баснята за лисицата и гроздето.
В тази басня лисицата се характеризира с хитрост, привлечена е от сочна чепка грозде и се опитва да го достигне многократно. След няколко неуспешни опита лисицата престава да се опитва и се изправя пред самоунищожителна неудовлетвореност.
Самозаблудата, описана в баснята за лисицата и гроздето, се нарича функционална самозаблуда. Актът на лъжата за себе си е полезен, за да се избегне дискомфорта, който е резултат от неуспеха да се задоволи нуждата.
Проблемите на функционалната самозаблуда
Краткосрочната функционална самоизмама е адаптивна, но в дългосрочен план тя не е нито положителна, нито полезна. Психологическият ефект се постига, защото човекът решава да трансформира истината (не е в състояние да постигне цел) в лъжа, която успокоява (целта не си струва).
Според психолога Джорджо Нардоне всички добри намерения, ако се повторят твърде много, стават отрицателни и контрапродуктивни. С други думи, всичко, което е функционално, ако се удължава в излишък или се приема в големи дози, води до обратен ефект към желания.
2. Ценност за вярване
Самозаблудата, наречена „стойност за вярване“, произтича от необходимостта да се сложи край на когнитивния дисонанс. Самоизмамата на „ценността да се вярва“ се характеризира с убеждението, че ако нещо струва много пари, време или усилия, ние му придаваме по-голяма стойност от това, за което не сме платили толкова висока цена.
В ситуации, когато човек трябва да работи усилено, за да постигне цел, независимо дали целта е привлекателна или не, вниманието ви е насочено избирателно към всичко, което потвърждава, че целта ви е ценна.
Откъде идва тази самоизмама??
Основният психологически ефект от тази самозаблуда е, че той държи човека, който се бори, за да достигне до цел, която често не съответства на неговата система от принципи и ценности. Това е самоизмама, която има дата на изтичане, тъй като нейният ефект не трае вечно. В дългосрочен план, човек обикновено завършва като осъзнава тази измама и се чувства някак разочарован.
3. Самозаблуда на конзолата
Самозаблуждаващата се конзола е звездата на самозаблудата и се среща много често при хора с пълнене. Конзолата се наблюдава в ситуации, в които човек лъжи, за да държи външен агент, отговорен за ситуацията и да съжалява за себе си.
Става дума за мисли, които човек често се изнася навън, за да намери утеха.
Така самозалъгването на конзолата дава защита на самочувствието и егото. Това ни кара да вярваме, че нищо, което се случва, не е наша вина и че сме жертви на ситуацията. От една страна, това е положително, тъй като в много ситуации ние не сме 100% отговорни за обстоятелствата, които имаме.
Капанът на самозалъгването на конзолата
Лъжата на конзолата ни защитава. Проблемът със защитата, която остава твърде дълга е, че ни пречи да растем. Психологическият ефект от тази самозаблуда е, че ни пречи да се изправим пред проблемите, които ни карат да се чувстваме зле и потвърждава, че е невъзможно да бъдат преодолени.
4. Легнете на другите, за да се убедите сами
Един от най-фините начини да се заблудите е да лъжете другите. Това са ситуации, в които човек предава истории, ситуации и възприятия, които са изкривени. Първо, човек е наясно с това малко изкривяване на реалността, но малко по малко човекът се озовава в неговата история и характер.
Ако този механизъм на лъжата спрямо другите се повтаря няколко пъти, лъжата става истина, също и за тези, които са я създали. Едно възможно обяснение на този феномен е, че мозъкът се адаптира към нечестност и лъжата се живее като реалност.
Сякаш човекът е забравил, че гради фалшива истина. Тези хора успяват да продължат да отричат реалността не поради липса на честност, а заради ефекта на самозаблуда.
Никой не е свободен от самозаблуда, тя е много чест и до известна степен нормален психологически феномен. Да бъдеш свободен от лъжите за себе си, изисква лично разсъждение. Гмуркането във вашия интериор, познаването на вашите ценности, идеали и желания е първата стъпка да се предпазите от всякакво самоизмама и да се насочите към цели, които наистина бихте искали да достигнете..
БГ сейнт
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
