Личната посредственост е невъзможност на дадено лице да надхвърли установената в областта на неговото занятие средна мярка за можене. Тя е личен недостатък, плод на липса на дарование или отхрана.
Амбициозността е съществена черта на индивидуализма и егоизма. Тя е тяхната динамика, тяхното напрежение и устрем.
Тъкмо този стремеж към желано поприще и към върховете на това поприще поставя рамки на различните видове амбициозност — от най-скритите до най-кресливите. Под амбициозност обаче ние обикновено разбираме не всеки стремеж изобщо, а стремежите с повишена температура, с температура над обикновената.
Амбициозният човек има винаги подчертано и живо самомнение. Това е повишената температура, за която става дума по-горе. Това самомнение обвива личността в розово одеяние, през което тя се съзерцава с нотка на самообожаване.
Но у хората с активно самомнение винаги се наблюдава надценяване на собствената им личност в една или друга посока. Нашето положително самочувство има за храна съзнанието за нашите предимства и успехи и за тази цел то потулва в тъмната стаичка нашите недостатъци, грешки и неуспехи. Едно самомнение с повишена температура докарва това състояние до крайност, като прави невъзможна или мъчна всяка критичност в това отношение.
Иван Минков Хаджийски (13 октомври 1907 г.- 4 октомври 1944 г.) е български публицист и социален психолог. За десет години написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология. Трудовете му, изследващи българската народопсихология, излизат след смъртта му под общото заглавие „Оптимистична теория за нашия народ“.
От 1936 г. започва да обикаля България пеша и на колело. Наблюденията си от прякото общуване с народа той издава във фундаменталното си изследване „Бит и душевност на нашия народ“. „Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Това е моят живот“ – казва той. Първият том на книгата е издаден през 1940 г., вторият – през 1945 г. (посмъртно), а третият е изгубен в края на 1940-те години, без да бъде публикуван.На 4 октомври 1944 г. Иван Хаджийски загива като военен кореспондент в сражение с части на СС дивизията „Принц Ойген“ в Сърбия.
Последвайте ни и в Телеграм
