Всички си представяме по-добри версии на себе си. По-интелигентни. По-привлекателни. Физически пъргави. А с напредването на възрастта искаме да живеем по-дълго и по-здравословно – или дори да обърнем процеса на стареене.
От векове насам хората са използвали различни ресурси, за да си осигурят предимство.
Различни гримове, хранителни добавки, лекарства и медицински процедури. Въпросът е кое е приемливо? Кога се преминава границата?
Усъвършенстването на човека винаги е вървяло по тънко въже. Но в последно време има бум – на генното инженерство, на различните екзоскелети с изкуствен интелект, мозъчни импланти, всякакви форми на биохакинг и прочие.
Какъв е най-добрият път напред?
Нов доклад в списание Science представя рамка, която да насочи следващите стъпки в усъвършенстването на човека. Основната цел е да се защитят участниците, особено уязвимите групи от населението и хората, които не могат лесно да дадат съгласието си. В документа се настоява за система за етичен надзор в световен мащаб и за отчитане на риска от допълнително разделение между тези, които могат да си позволят лечението, и тези, които не могат.
Рамката се основава на одобрението на Европейската комисия на подобен набор от насоки още през 2021 г. Идеята е етиката да бъде поставена в основата на нововъзникващите технологии, а не да бъде оставена като последваща мисъл.
Наречен SIENNA, проектът е част от основната програма на ЕС за финансиране на научни изследвания, която наблюдава иновативните програми до 2027 г.
Основният му фокус е да насочва ИИ, човешката геномика и подобряването на човешкия потенциал в полза на доброто. Например, как можем да приведем тези технологии в съответствие с основните принципи на правата на човека?
Повечето хора подкрепят използването на авангардни биотехнологии за иначе нелечими заболявания. Например използването на генното инженерство за борба с наследствените болести и намаляване на страданията. Инсталиране на роботизирани ръце или крака, свързани с мозъка, за да се възстанови способността на парализиран човек да се хваща или да ходи.
Усъвършенстването на човека е далеч по-поляризирано.
От едната страна са трансхуманистите, които „дават приоритет на индивидуалния избор и подчертават ползите за индивида, както и за обществото“, обясняват авторите. На противоположната страна са биоконсерваторите, които са против “да си играем на Бог”. Посочват потенциалните вреди от намесата в здравето на човека, равенството в обществото и благосъстоянието му.
За да прецени по-добре общия дух на подобряването на човешкия потенциал, SIENNA – международен консорциум от 12 партньори – се консултира със стотици експерти и около 11 000 цивилни граждани в почти дузина държави.
Екипът първо се справи с един труден проблем: какво се счита за подобрение?
На базата на проучванията те се спряха на пет категории, които не се изключват взаимно. Първата е физическо подобрение – т.е. интервенции като медикаменти или генно инженерство за повишаване на физическите способности или въвеждане на нови.
Друга категория са когнитивните подобрения, целящи повишаване на интелигентността и паметта или дори предоставяне на нови усещания. Това не е научна фантастика. От 2004 г. насам активистът киборг Нийл Харбисън има имплантирана в черепа си антена. Тя превръща цветовете, включително невидимите за човешкото око, в звукови вибрации. По този начин разширява съзнателното му възприятие на света.
Дълголетие, козметични и морални подобрения са последните три категории.
Дълголетието разглежда интервенциите за удължаване на живота, а козметичните подобрения променят външния вид на човека – например добавяне на елфски уши.
Моралните подобрения, ако са възможни, са далеч по-спорни. Целта тук е да се използват биотехнологиите за насърчаване на нагласи и поведение, които се считат за морално или социално приемливи.
С данните в ръка екипът изгражда набор от насоки, основани на шест ключови ценности.
В основата им са три взаимосвързани принципа: индивидуално благополучие, автономност и информирано съгласие. Всеки, който получава подобрения, особено необратими, трябва да е добре запознат с ползите и потенциалните проблеми, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Създаването на система за подкрепа също е от съществено значение, особено ако подобрението изисква поддръжка или надграждане през целия живот.
Например мозъчните импланти, които в крайна сметка се нуждаят от подмяна на хардуера или актуализация на софтуера.
Други ключови ценности са равенството, справедливостта и моралната и социална отговорност.
Представете си тези, които могат да си позволят генетично модифицирани бебета, оптимизирани по отношение на здравето, когнитивните функции и козметичното превъзходство. В сравнение със семействата, които могат да разчитат само на естествено раждане. При друг сценарий хората, които първи се стремят към козметични или други подобрения, могат да бъдат остракирани или смятани за „девиантни“ въз основа на обществените ценности.
Човешкото усъвършенстване не трябва да изостря или затвърждава съществуващи неравенства и неравнопоставености.
Дискриминацията спрямо хората без подобрения трябва да се пресече още в зародиш, както и вредните стереотипи, когато става въпрос за интелигентност или красота.
Още по-високи стандарти трябва да се поставят за деца или възрастни с увреждания, които не са в състояние да дадат информирано съгласие.
Подобренията вече трябва да имат ясни доказателства за ползите и малко странични ефекти при възрастните и да бъдат широко приети, като се вземат предвид техните най-добри интереси.
Например бебетата CRISPR не са имали право на глас в ролята си на първите генетично модифицирани деца, базирани на сравнително нова технология за редактиране на гени.
Калдата
Последвайте ни и в Телеграм
