Да се превърнем в това, което сме

Ds olil

Ако се разходите из голям музей, ще забележите че Ван Гог не обрисува същия свят като Рембранд, Пикасо не вижда нещата като Гоя, Джорджия О’Кийфи не прилича особено много на Ривера, Салвадор Дали не наподобява нищо друго, освен самия себе си и като цяло – никой художник от световна величина не е станал класик, правейки това, което някой вече е направил или дори онова, което всички други са правели в тяхната собствена епоха.

В сферата на науката, имената на – Айнщайн, Дирак, Кюри, Бор, Хайзенбер, Шрьодингер, Джон Бел и т.н. – живеят именно, защото никой от тях не е приемал Нютон като за Светото Писание. Те всички създадоха уникални и неочаквани иновации в основната теория.

И в случай, че смятате, че това е приложимо единствено в изкуството и науката, вземете предвид и най-успешните хора в индустрията. Хенри Форд не е станал богат просто копирайки парната лодка на Фултън. Той направил толкова евтина кола, че всеки можел да си я позволи. Хауърд Хюз продуцира филми, за които никой друг не се осмели дори да опита, а впоследствие – революционизира въздухоплаването. Бъкминстър Фулър не копира кубичната форма от предшестващите го архитекти, а изобрети геодезичния купол. По последни данни, над 300 000 от неговите постройки просъществуват, превръщайки го в най-яркия и успешен архитект в историята. Стийв Возняк не копира компютрите от неговата съвременност, но изобретява такъв, който може да бъде ползван дори от кръгъл идиот (като мен). Бил Гейтс създава ново поколение софтуер и т.н.

Всички имаме нужда от постоянно преповтаряне на тези банални истини, защото живеем в свят, в който множество от много мощни сили ни обработват от раждането, през училището, до работата, опитвайки се да потиснат индивидуалността ни, нашата креативност и най-вече нашето любопитство – накратко – за да унищожат всичко, което ни окуражава да мислим за и от себе си.

Родителите ни искат от нас да се държим като другите деца в квартала ни. Те категорично не желаят момче или момиче, което да изглежда „странно“ или „различно“, или (не дай си боже) „твърде многознаещо“.

Тогава влизаме в началното училище, съдба по-лоша от смъртта и ада в комбинация. Без значение дали ще се озовем в държавно или частно училище, ние научаваме два основни урока:

1) съществува само един правилен отговор на всеки въпрос;

2) образованието се състои в запаметяването на този един-единствен верен отговор и преповтарянето му на „изпита“.

Същите тактики продължават в гимназията и с изключение на няколко науки – дори в университета. През цялото продължение на „образованието“ ние сме бомбардирани от организираната религия. Повечето от религиите в тази част на света също ни учат на „единствения правилен отговор“, който трябва да приемем със сляпа вяра. Още по-лошо – те опитват да ни тормозят с посмъртно препичане, ако някога се осмелим да мислим изобщо.

След 18 до 30 + години от всичко това, ние излизаме на трудовия пазар и се учим да бъдем почти глухи, тъпи и слепи. Винаги трябва да казваме на „по-висшестоящите от нас“ онова, което искат да чуят, което съвпада с техните предразсъдъци и/или техните фантазии-самозалъгалки. Ако забележим нещо, което те не желаят да знаят, ние се учим да държим устите си затворени. В противен случай получаваме: „Само още една думичка Уилсън и ще те уволня!

Както каза моя гуру Дж. Р. „Боб“ Добс: „Знаеш колко тъп е обикновения човек, нали? Е, математически, по дефиниция, половината от тях са по-тъпи даже от това!

Навярно „Боб“ генерализира и има предвид само половината от населението, но отделно от това, думите му са право в десетката. Половината от хората, които срещате, наистина изглеждат по-тъпи от кашон пълен с камъни. Но те не винаги са били такива. Родителите, връстниците, училищата, църквите, поучителите и професиите им ги превръщат в такива. Всяко бебе с рождението си притежава неизчерпаемо любопитство и експериментален темперамент. Отнема 1/3 от живота ни да унищожим това любопитство и експериментаторски дух. В повечето случаи, ние се превръщаме в кротка част от едно покорно стадо.

Цялото това човешко стадо започна с потенциала на гения, преди тихата конспирация на социалния конформизъм да хвърли сянка върху неговото съзнание. Всеки един от това стадо може да възвърне тази изгубена свобода, ако работи достатъчно здраво за това.

Работя върху това вече повече от 50 години и все още намирам аспекти от себе си, които действат като робот, а в някои случаи и като зомби. Да се научим „как да се превърнем в това, което сме“, отнема цял живот, но изглежда все още е най-доброто, което си струва да направим.

Робърт Антон Уилсън

Паралелна реалност

Последвайте ни и в Телеграм