С Хорхе Луис Борхес разговаря поетът Стефан Иванов. Поводът – първото ни принт издание, в което се срещнахме с любими безсмъртни творци.
За какво си мислите през тазгодишното лято?
За човек, чиято работа, а може би и инертността, го задържаха в града. Лято след лято той се задоволява с абстрактната мисъл, че е собственик на дом, и с убеждението, че къщата му го чака на мястото си там, в равнината, в полето до планината. И затова не я напуска.
Имаше и едно стихотворение, един стих на Верлен, който вече не ще си спомня, има една близка улица, забранена за моите стъпки, има огледало, което ме видя за сетен път, има една врата, която съм затворил чак до края на света. Сред книгите на моята библиотека (сега ги гледам) има някоя, която никога не ще отворя. Това лято щях да навърша 121 години. Смъртта ме изхабява, неуморна.
Помните ли някой конкретен летен ден?
Да. Това бе един от онези дни в Буенос Айрес, когато човек се чувства не само изтерзан и оскърбен от лятото, но даже и унижен. Бурята се разрази някъде към единайсет през нощта. Най-напред връхлетя южният вятър, а после и дъждът рукна като из ведро. Лутах се в мрака, търсейки дърво, под което да се скрия. При внезапния ослепителен блясък на една светкавица видях, че се намирам само на няколко крачки от оградата. Побутнах портата – не зная дали със страх или с надежда. Тя неочаквано се отвори. Тръгнах напред, брулен от бурята. И небето, и земята ме заплашваха. Вратата на къщата също бе полуоткрехната. Дъждът ме шибна по лицето с нова сила и аз се вмъкнах вътре.
Какво мислите за времето през лятото?
Една от философските школи в Тльон отрича времето. Според нея настоящето е неопределено, бъдещето е реално само доколкото е настояща надежда, миналото е реално само доколкото е настоящ спомен. Според друга школа е изтекло вече всичкото време и нашият живот е само смътен спомен или отражение, явно изкривено и непълно, на един необратим процес. Според трета историята на Вселената – а заедно с нея и нашият живот, и най-незначителните подробности в нашия живот – се пише от едно второстепенно божество за угода на някакъв демон. Според четвърта Вселената може да се сравни с тайнопис, в който не всички знаци имат значение, а истинно е само онова, което се случва веднъж на всеки триста нощи. Според пета школа, докато спим тук, ние бодърстваме другаде и така всеки човек е двама души.
Къде летува времето?
В „О, време, пирамидите ти“. В един невидим лабиринт от време. Идеята за разклоняване във времето дава друг дом в пространството. Градината с разклоняващите се пътеки е огромна притча или гатанка, чийто отговор е думата „време“. Там летува времето.
Какво ще е времето в Интернет до края на това лято?
Няма да е едно време — еднородно и абсолютно, а ще е безкрайни поредици от времена, в нарастваща и главозамайваща мрежа от раздалечаващи се, сливащи се и протичащи успоредно времена. Тази мрежа от времена, които се приближават, разклоняват се, пресичат се или които в продължение на векове се пренебрегват, тази мрежа обхваща всички възможности. В повечето от тези времена ние не съществуваме; в някои от тях съществувате вие, а аз – не; в други съществувам аз, но не и вие; в трети съществуваме и двамата. В сегашното време, което благоприятната случайност ми е отредила, вие дойдохте у дома ми; в друго време, преминавайки градината, вие ме намирате мъртъв; в трето аз изричам същите тези думи, но всъщност съм някакво недоразумение, някакъв призрак. Като Интернет.
Чувствате ли се самотен?
Не. Наскоро отново усетих онова гъмжене, онова движение, за което вече споменах. Стори ми се, че влажната градина, която заобикаля къщата, е претъпкана с невидими хора. Тези хора бяха Албърт и аз, тайни, отрудени и проявяващи се под различни форми в други измерения на времето.
Какво е любовта за вас?
Помня я. Като в тази история – междувременно великите дни и нощи на една щастлива война прелитаха край нас. Във въздуха, който дишахме, се долавяше чувство, твърде подобно на любов. Сякаш морето изведнъж се бе озовало до нас; усещахме омая и възторг в кръвта си. В онези години всичко бе различно – даже и вкусът на съня. (Аз самият може би никога не съм бил напълно щастлив, ала знайно е, че нещастието изисква изгубен рай.) Няма човек, който да не копнее за пълнота, тоест за сбора от всички преживявания, на които е способен; няма човек, който да не се бои, че с измама ще му бъде отнета някаква част от това безкрайно наследство. Ала моето поколение получи всичко, защото най-напред му бе дадено да опита славата, а после – поражението. Честно казано, за един застаряващ ерген предложената любов е дар, който той вече е престанал да очаква.
Как си представяте днешната лятна любов?
О, нощи, о, споделен и топъл мрак, о, любов, лееща се в здрача като тайнствена река, о, миг на радост, в който двама са един, о, невинно и простодушно щастие, о, съюз, в който се разтапяте, за да се изгубим сетне в съня, о, първи проблясък на деня, когато я съзерцаваш!
Обичате ли да пътувате?
От векове сме се отказали от тези премествания в пространството, които сигурно са били възхитителни. Никога не ми се удаде да избягам от своите „тук“ и „сега“. Освен това всяко пътуване е космическо. Да отидеш от една планета на друга, е като да отидеш до отсрещния чифлик. Когато влязохте в тази стая, извършихте едно космическо пътешествие.
Кое пътуване си спомняте по особен начин?
Един колега ми каза, че в някакво село, доста отдалечено от Ганг, чул да се говори за сини тигри. Съобщението ме учуди, защото знаех, че тигрите са рядкост в този регион. И отново сънувах синия тигър, който, като вървеше, хвърляше дългата си сянка по песъчливата почва. Използвах ваканцията, за да направя пътуване до това село, за чието име не желая да си спомням по причини, които по-късно, може би, ще изясня.
С кого отново бихте се срещнал?
С Омир. Предният път Омир ми разказа всичко така, сякаш говореше с дете. Разказа ми и за старостта си, за последното пътуване, което е предприел, воден – също както Одисей – от желанието да отиде при хората, които не знаят какво е море, които ядат месото неподправено със сол и дори не подозират какво е гребло. Живял едно столетие в Града на Безсмъртните, а когато го съборили, той именно им препоръчал да построят другия град. Това не бива да ни изненадва; известно е, че след като е възпял Троянската война, е възпял и войната на жабите и мишките. Бил е като бог, който е създал Вселената, а после и хаоса.
Как си представяхте живота на днешния човек?
По подобен начин: На 30 април 1941 година си позволих да прибавя към сладкиша бутилка коняк местно производство. Карлос Архентино го опита, намери, че не е лош, и след няколко чашки захвана реч в защита на съвременния човек.
– Представям си го – каза той с малко необяснимо оживление – в новия работен кабинет, в някаква каменна кула, издигаща се над града, заобиколена от телефони, телеграфи, фонографи, радиотелефонни апарати, кинокамери, вълшебни фенери, тълковни речници, разписания, справочници, бюлетини…
Кое предпочитате – жега или студ?
Тъгувам за снега, но съм забелязал, че хората от Севера ги учат да се пазят от студа точно както нас ни учат да се пазим от жегата.
Препоръчвате ли да се пие вино през лятото?
Купилият една дузина амфори с дамаско вино няма да се учуди, ако в една от тях открие талисман или пепелянка. Но ако ви донесат сардини, а след това и печено месо, изпийте няколко чаши червено вино. Отпуснете се, наслаждавайки се на тръпчивия вкус на виното, а погледът ви, вече леко сънен, ще се рее из помещението. Тежкото вино, чиято стипчивост e смекчена от меда – то може да превземе и да изпълни изцяло душата ви.
Трябва ли да се пие повече вода през лятото?
Да. В Рим и навсякъде ще повторя стиховете на Кийтс, чието име, както имената на всички, беше написано върху водата.
Споделете една ваша тайна?
У дома има сребърна чаша за мате с подставка от змии, която нашият прадядо е донесъл от Перу. Има и сребърен леген, окачен на дъга от седло. В шкафа в стаята ни има две редици книги: томовете на „Хиляда и една нощ“, в превод на Лейн, с гравюри върху метал и бележки със ситен шрифт между отделните глави, латинския речник на Кичерат, Тацитовата „Германия“ – на латински и в превод на Гордън, един екземпляр на „Дон Кихот“ от издателство Гарние, „Окървавената сцена“ на Ривера Индарте с посвещение от автора, „Сартор Резартус“ на Карлайл, една биография на Амиел и скрита зад останалите, една неподвързана книга за сексуалните обичаи на балканските народи.
Открийте На живо от Космоса. Пряко включване от безсмърните Стенли Кубрик, Хорхе Луис Борхес, Вирджиния Улф, Чарли Чаплин, Джон Ленън, Карл Лагерфелд, Алекдансър фон Хумболт, Кърт Кобейн, Леонардо да Винчи, Маркиз дьо Сад, Стиг Ларшон, Емил Зола, Бруно Ганц, Никос Казандзакис, Дейвид Боуи, Александър Пушкин, Джанис Джоплин.
Артакция
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
