КАК В БЕЛГИЯ РАЗКАЗВАТ ЗА ВОЙНАТА
Събират група гимназисти, които са на 16-18 години и отиват някъде по местата на бойната слава, да речем, в някое село. Там вземат джиесемите и всички модерни джаджи на всички. В замяна се дава уоки-токи, по едно на взвод, а на всеки – раница, оръжие и униформа, истински – някога принадлежали на участник във войната. На врата на всеки се окачва идентификационен номер – някой става сержант Янсен, някой става редник Ван Мол, имената на всички са от взвода, който специално е защитавал това село. Оставят цялата група на 15 километра от селото и децата вървят в жегата с целия си багаж.2-3 часа ходене. Оръжията, които в началото не тежат толкова много, стават много тежки. Раницата трие раменете. Искат да хвърлят тежките раници и да легнат. Искат да си поговорят, да се шегуват, но не могат. Този, който е назначен за сержант, трябва да поддържа дисциплина в групата – да вървят тихо, да не крещят, да не изостават, да не тичат напред и да не вършат глупости (представете си, че сте 17-годишен на мястото на някакво хлапе, което трябва внезапно да обуздае 15 свои съученици).
Стигат до селото, после учителят-командир ги води до една къща, спират.
– Кой е редник Ван Мол тук?
– Аз! – Когато вашият взвод се приближи до това място, редник Ван Мол беше взривен от мина близо до тази къща.
От този момент нататък редникът с идентификационна табелка Ван Мол мълчи. Отиват по-далеч.
– Кой е редник Стивънс? – Аз! – В този момент взводът е атакуван, редник Стивънс е ранен в бедрото и умира на място от загуба на кръв, помощта не е дошла навреме.
От този момент редник Стивънс мълчи. И така продължават, докато стигнат до гробището и виждат как стоят в редица, един след друг, камъни с имената на онези, чиито идентификации имат на шиите си. И разбират, че от 15, двама са оцелели – същите като тях, осемнадесетгодишни новобранци, които са искали да се шегуват, да слушат музика, да чатят с противоположния пол, да танцуват и да се целуват, но вместо това – жажда, глад, студ, болка, страх, умора и за много, внезапна и ужасна смърт.
Здравка Станчева
Последвайте ни и в Телеграм
