Мъжът със стоте ръце, Българският Гарибалди, Кръстникът… са названията на папата на революцията Георги Раковски! Той е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождение на България, революционен демократ, просветител, публицист, журналист, историк и етнограф. Без Раковски е немислима цялата творческа дейност на автори като Каравелов и Ботев, на революционери като Левски.
Георги Сава Раковски е роден преди 200 години в град Котел като Съби Стойков Попович. Той е първият български журналист и публицист, който се вълнува от социалните и политически въпроси в национален и световен план, убеден, че едно всеобщо въстание е неизбежно.
Вижте интересни факти и случки от живота на един от титаните на българското просвещение и революция.
Откъде е дошла идеята кои да са цветовете на нашето знаме?
Повечето учени подкрепят следната теза. През 60-те години на 19-и век един италиански художник решава да рисува Раковски. Разбират се, уговарят се. Срещата им е в Букурещ, там където Съби Стойков Попович (това е истинското име на Раковски ) по това време живее и твори. Това е и мястото, където той учредява „Привременно българско началство“ (1862 г.) и където издава вестниците „Дунавски лебед“ (1860 г. – 1861г.) , „Будущност“ и „Бранител“ (1864 г.).
Художникът решава, че българския революционер трябва да държи знаме в ръка. Оглежда се и намира италианското знаме, чиито цветове са зелено, бяло и червено. Дава му го за да позира с него, но разменя в картината първите два цвята. И така Раковски е нарисуван – с трикольор,имащ багрите зелено, бяло и червено.
След години когато България вече е свободна държава и се опитва да създаде своите нови символи, някой се сеща за тази картина на италианския художник, изобразяващ Раковски със знаме в ръка.
От този момент натам това е българският трибагреник. Случката е достоверна и е описана от писателя ни Асен Марчевски в книгата „Италианските потайности“. Съчетанието на трите цвята, които постепенно се утвърждават като български цветове, можем да проследим и от Първата българска легия, която Раковски създава.
Погребан е в Букурещ, костите му са преместени в София и Котел
Раковски не дочаква Освобождението на България от турско робство. Умира на 46 годишна възраст през 1867 г. и е погребан в Букурещ. Любопитно е, че мечтата му за свободна България се сбъдва, но костите му намират покой в родината след неколкократно преместване.
10 000 хиляди души посрещат останките му при пристигането им от Букурещ в София през 1885 г. С четири парахода са пренасяни от Русе до Лом, а после с влак – по пътя им към столицата. Положени са в църквата „Св.Крал“, известна днес като „Св.Неделя“.
57 години по-късно отново са преместени. Този път – в родния му град Котел – в специално направен за целта мавзолей. Няма много такива в България.
Учредяване на „Македонското дружество“
Георги Раковски е самоук, но успява да научи различни езици, някои от които са гръцки, английски и френски. През 1837 година заминава за Цариград и там става един от учредителите на „Македонското дружество“, което цели освобождението на българите от турска власт.
Осъден на смърт за Браилския бунт
През 1841 година Георги Раковски заминава за Браила, където се готви за бунт. Успява да си издейства гръцки паспорт и се подвизава под името Георги Македон. За участието му в Браилския бунт през февруари 1842 година, Раковски е осъден на смърт. Той успява да избяга с помощта на гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос. Раковски бяга в Марсилия и там прекарва година и половина.
Тайното общество
След започването на Кримската война Георги Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайно общество, което събира пари за освобождението и трупа сведения за османските войски, които предава на руското военно командване. Тайното общество приема за знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. Дейността им обаче е разкрита и Раковски отново е арестуван.
Поемата „Горски пътник“
През 1854 година Георги Раковски организира чета от дванадесет души и заедно с тях обикаля Източна Стара планина. Тогава опитва да се свърже с руските войници, които по това време се намират на юг от река Дунав. На есен руската армия се оттегля и Раковски разпуска четата. Известно време се крие в Котел, където пише за преживяванията си в цариградския затвор. По това време написва и поемата си „Горски пътник“.
В Дунавски лебед“ – „Българите обичат да четат, но не обичат да си плащат абонамента“
През 1860 година Раковски се премества в Белград. Там през 1861 година започва да издава вестник „Дунавски лебед“, в който се разискват теми от просветно, политическо и стопанско естество, а също и такива за единството на българския народ и църковно-националната борба. В края на 1861 година „Дунавски лебед“ спира да излиза и в последния брой Раковски съобщава „Българите обичат да четат, но не обичат да си плащат абонамента“. Други вестници на Раковски са „Бранител“, „Българска старина“ и „Будощност“.
Пише „План за освобождението на България“
В края на 1861г. Раковски изработва “План за освобождението на България”. В него предвижда да се формира български полк от 1200 “окървавени в бой люде”, който трябва да проникне от Сърбия в България по гребена на Стара планина и като стигне до Търново, да състави “Временно правление от най-достойни и опитни люде” и да провъзгласи българската държавна независимост. Раковски издейства разрешение от сръбското правителство за сформиране на въоръжен полк и постепенно в Белград се събират над 600 доброволци, между които се откроявали Иван Касабов, Ильо войвода, Стефан Караджа, Христо Македонски, Васил Левски, Иван Кършовски и др. В Първата българска легия се включили активно и емигрантите от Влашко и Виена.През 1862 г. в Белград възникнали стълкновения с турския гарнизон, в които се включила и българската легия, но война не се стигнало и легията била разпусната. Задкулисните игри на балканските държави, както и ср ъбско-гръцките планове за подялбата на Македония и Тракия го разочаровали и през септември 1863 г. той заминава за Букурещ. В румънската столица Раковски решава да издава вестник „Бъдащност”, а по-късно и в. „Бранител”, но поради липса на средства отпечатването им престава.
Събира пари за чети в Русия
През 1866 година Георги Раковски посещава Руската империя. Известно време прекарва в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и преминава през българските колонии в Южна Бесарабия. Неговата цел е да събере пари за организиране на въоръжени чети, също така и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руската полиция върху българската общност в Одеса.
Издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“
Раковски стига до идеята, че българският народ трябва да разчита на собствените си сили. Затова в края на 1866 г. изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”.
В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство – „Върховно началство”, начело на българска армия, състояща се от чети, които по даден сигнал ще преминат в България.През пролетта на 1867 година са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю. На 9 октомври същата година Георги Раковски почива от туберкулоза.
Вижте стихотворението на народния поет Иван Вазов за Балканския и български дипломат:
РАКОВСКИ
Мечтател безумен, образ невъзможен,
на тъмна епоха син бодър, тревожен,
Раковски, ти дремеш под бурена гъст,
из който поглежда полусчупен кръст.
Син, дреми, почивай, ти, който не спеше,
ти, кой беше вихър, котел, що кипеше
над някакъв злобен, стихиен огън.
Спи! Кой ще разбужда вечния ти сън?
Природата веща беше се сбъркала:
тя от теб да стори гений бе искала,
затова в глава ти като в една пещ
фърли толкоз пламък и възторг горещ,
но друг таен демон се намеси тамо:
ти стана създанье от крайности само,
елемент от страсти, от злъчка и мощ,
душа пълна с буря, с блясък и със нощ.
Твойта вражда беше вражда сатанинска,
твойта любов беше любов исполинска,
любов без съмненье, без свяст, без предел,
що кат кръст огромен ти беше понел.
Твоят символ беше: смърт или свобода,
сънят ти – Балкана, кумирът – народа,
народа с безчестье и с кърви облян.
Твоят живот целий беше един блян!
Ти гледаше бледен в бъдещето скрито.
Ти се вреше дръзко в миналото срито
и оттам влечеше кат победен знак
векове от слава, затулени в мрак,
за царе, юнаци вълшебни преданья,
обраснали с плесен старинни сказанья;
твоят орлов поглед виждаше навред
от българска слава останки безчет
и в тъмна ни древност, бездънна провала,
ти вкарваше смело вселената цяла.
Нищо невъзможно за теб не оста.
ти даваше образ на всяка мечта.
На неми загадки, сфинкси безответни
предлагаше твойте въпроси заветни;
исторйята, мракът, времето, редът
не значеха много в големий ти път;
ти иска да бутнеш, о, дух безпокоен,
нещастен мечтател, апостол и воин,
в един час делото на пет векове.
Чухме ний твойте горди викове,
когато при Сава и при Дъмбовица
викна пръв „Свобода! Сяйна е зорница!“
И ту с перо остро, ту с гореща реч
надеждите сейше наблиз и далеч.
Един само буден сред толкова спящи,
ти един за всички като демон бдящи
работи, бори се, стреска, вълнува,
тук мъдрец замислен, там луда глава,
мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана,
поет и разбойник под съща премяна,
мисъл и желязо, лира и тръба:
всичко ти бе вкупом за една борба.
Исторйята има да се позамисли
във кой лик безсмъртен тебе да причисли.
Ти умря. И пътят към гроба ти ням
обрасъл е вече със бурен голям,
и прахът ти гние без сълзи набожни…
Не зарасна само, герою тревожни,
проломът широкий, който ти тогаз
в бъдещето тъмно отвори за нас!
Иван Вазов
1882, Пловдив
Източник: Фрог нюз
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
