От дълбока древност хората се прекланят пред постиженията на човешката мисъл, необятността на инженерния гений и красотата на природата. Легендите за седемте чудеса на древния свят и до днес вдъхновяват безброй творци. Те обхващат напредъка в различни области – архитектурни обекти, скулптури и градоустройство, и показват какво може да се постигне със съвсем простите инструменти, с които са разполагали архитектите, инженерите, леярите и каменоделците на античния свят.
Смята се, че оригиналният списък на седемте чудеса е съставен от гръцкия пътешественик и поет Антипатър, който ги възпял в поема около 120 г. пр.н.е. Александрийският учен Филон, Калимах от Кирена и бащата на историята Херодот също описват няколко от чудесата.
Пет от седемте чудеса са плод на гръцкия архитектурен и художествен гений. Единствено Хеопсовата пирамида и мистериозните Висящи градини са двете забележителности, които не са дело на елинистичната култура. Повечето от античните чудеса са разположени по крайбрежието или близо до Средиземно море, с изключение на Висящите градини – най-тайнствените от чудесата в списъка.
Те са обвързани с многобройни митове и легенди, а точното местоположение на сградата не е установено и останки не са открити. Наричат ги също „Висящите градини на Семирамида“, но митичната царица е намесена тук погрешно, защото е царувала много по-рано.
Според легендите, разказвани от древногръцките автори, градините са построени около 575 г. пр.н.е. във Вавилон, на територията на днешен Ирак, от Навуходоносор ІІ Велики, царувал от 605 до 562 г. пр.н.е. Той издигнал в пустинната равнина тази конструкция с огромен оазис върху нея, защото прекрасната персийска принцеса Амитис тъгувала по планинския пейзаж на родната й Мидия (царство на територията на днешен Иран) и прашният и шумен Вавилон я натъжавал.
Проф. Джон Олсън от Университета във Ванкувър смята, че по този начин Навуходоносор е отправил предизвикателство към божествените сили, създавайки пищни градини там, където те – Боговете – не биха могли.
За строежа на градините били хвърлени всички сили на древната империя, целият опит на нейните строители, математици и инженери. Те са били грандиозно, но изключително „крехко“ творение на човешките ръце, напълно зависимо от най-оскъдното и поради това най-ценното богатство в царството – водата.
В архитектурен план висящите градини представлявали пирамида, състояща се от четириетажни платформи върху колони с височина 27.75 м, чиято долна част образувала под постройката зала с формата на неправилен четириъгълник със страни 42 м на 34 м. За да не се просмуква вода, върху платформите поставяли палмови греди – единственото дърво, което не набъбва, ако се намокри, и слой тръстика, смесена с природен асфалт, а след това два реда тухли, направени от глина, омесена с нарязана слама и изпечени на слънце.
Най-отгоре нареждали оловни плочи, върху които била насипана плодородна земя със засадени семена на различни треви, цветя, храсти и дървета. Височината на етажите давала достатъчно светлина за растенията. Градините се издигали стъпаловидно и се съединявали със стълби, покрити с розови и бели камъни. Пирамидата напомняла вечно цъфтящ хълм.
Смята се, че на всяка отделна тераса имало различни растения и дървета: на първата – палми, борове, кедри, на втората се виждали плодови дървета, а последните две тераси били пълни с пъстри, красиви цветя – анемонии, лалета, лилии и рози. Представете си колко невероятно е изглеждала тази градина за всеки чужденец, идващ на това пустинно място.
Поддръжката на толкова много растения обаче не била никак лесна. Построяването на градините демонстрира изключителни инженерните умения и ако опазването на растения, които да цъфтят в пустиня е подвиг, то напояването на цветя, разположени на върха на почти пететажна сграда, е направо предизвикателство. Едно от решенията, които строителите на градината може да са използвали е „верижната помпа“. Денонощно стотици роби въртели водонапорно колело с кожени съдове, оросявайки висящите градини с вода от река Ефрат, на която бил разположен Вавилон. Алтернативен метод е винтова помпа, която се смята за изобретена от Архимед повече от 300 години по-късно.
Известният английски строителен инженер д-р Скот Стидмън отбелязва, че с минимално количество вода в Градините е било създадено невероятно изобилие на цветя и дървета. Всъщност може да се каже, че „висящите градини“ във Вавилон са прототипи на хидропонни системи.
Една от малкото следи от този грандиозен паметник на инженерната мисъл е открита благодарение на разкопките на Робърт Колдевей през 1898 г., натъкнал се на пресичащи се траншеи близо до град Хила (на 90 km от Багдад), в чиито разрези и досега се виждат следи от полуразрушен зид.
ХХI век носи още разкрития около легендите за Висящите градини. След 20-годишни изследвания Д-р Стефани Дали от Оксфордския университет успява да събере достатъчно аргументи в полза на това, че знаменитите градини са дело на асирийския владетел Сенахериб, а не на Навуходоносор II. По данни от древни текстове с клиновидно писмо в Британския музей Стефани Дали стига до извода, че градините не са се намирали във Вавилон, а на стотици километри на север, край Ниневия.
Интересен е и първият в света опит на практика да се направи възстановка на конструкцията на това световно чудо. Според проучвания градините са били построени върху неголям изкуствен хълм, който е имал полукръгла форма и изкуствено езеро в подножието си. Водният басейн бил захранван от потоци, които са се стичали по склоновете на хълма, а водата се доставяла от сложна километрична система от аквадукти и канали. Изчисленията на експерти показват, че приблизителният диаметър на градината е бил поне 120 метра, а за напояването й са били необходими повече от 35 000 l вода.
Значителен брой учени отричат съществуването им. Според тях, градините на Вавилон са само красив мит, придаващ на древната история на империята нотка романтика. Твърдението се подхранва и от факта, че за това чудо на инженерната мисъл се споменава само в някои писмени документи. Най-подробно описание дава гръцкия географ Страбон.
Скептицизмът на учените бива опроверган от Робърт Колдевей, който през 1898 г. открива в околностите на арабския град Хила останки от пресичащи се траншеи, чиято схема повтаря изцяло архитектурния план на Висящите градини, посочен от Страбон. Въпреки, че конструкцията не е устояла на разрушителната сила на природните стихии и през вековете от нея е запазена една съвсем незначителна част, местонахождението в близост до река Ефрат и останките от характерни, за изграждането им, материали потвърждават тяхното съществуване.
Източник: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Кое от тези предположения отговаря на истината не знаем и досега. Мираж или реалност, във Вавилон или в Ниневия, Висящите градини са единственото от Седемте чудеса, което е свързано с красотата на природата и с грижите за нея. Градините са пренесли своя романтичен ореол през хилядолетията, за да стигнат и до нас. И въпреки че останалите феномени от списъка на Седемте чудеса на античния свят ги надминават по големина и вложени средства, Висящите градини се отличават със своята оригинална идея, смело техническо решение и най-вече с красотата си.
Комплекс в Шанхай, получил названието „Хиляда дървета“, е вдъхновен от „Висящите градини на Семирамида“. По замисъл на авторите на проекта, около хиляда балкона, засадени с растителност както от външната, така от вътрешната страна на обекта, създават впечатление за дворец с колони, потънал в обилна зеленина. Търговският център е разположен върху насип на река Суджоу в старата част на Шанхай.
;void(0);){kind=link}
%27,%20%27_blank%27,%20%27width=500,height=300%27);void(0);){kind=link}
%27,%20%27_blank%27,%20%27width=500,height=300%27);void(0);){kind=link}
Последвайте ни и в Телеграм
