Вече знаем, че коронавирусът се оказва опасен за възрастните хора, а хората в трудоспособна могат да пострадат както от заразата, така и финансово.
Но ако за децата той чисто физически е по-малко опасен, това не означава, че COVID-19 не оказва своето негативно влияние и върху тях. Това важи с особена сила за тийнейджърите, които трябва да останат изолирани от връстниците си, на фона на бушуващи хормони и желание да се утвърждават в група.
Ежедневният ритъм на учениците беше нарушен от затварянето на училищата. Програмата им беше променена от заразата, събития като завършване и дипломиране се наложи да бъдат отложени или отменени. Променят се и изпитни дати.
Освен това онлайн класовете ангажират децата за по-малка част от деня, в сравнение с това, на което са свикнали. Така им остава повече време, в което да мислят за хаоса, който коронавирусът внася в живота им. А лекът срещу това – събиране с приятели, на този етап не е разумен.
В България този проблем избуява в нарушаване на социалната дистанция от страна на тийнеджърите.
Във вторник сутринта председателят на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчисйки обяви, че 17-годишен младеж от Русе е заразил седем свои съученици, като е общувал с тях въпреки забраната. И призова събиранията по групи сред тийнеджърите да се преустанови, за да не се предпоставя разпространяването на заразата.
Контролът срещу подобни събирания обаче на места се оказва труден. Ако в големите български градове органите на реда обикалят и разпръскват събраните много хора накуп, в по-малки населени места често има по един патрулиращ екип, който трябва да обходи цялото село или отговаря за няколко. Има и случаи, в които местни кметове обикалят лично, за да следят за спазването на извънредните мерки.
Коронавирусът и социалната дистанция създава неудобства не само за българските тийнейджъри, но и за техните връстници на Запад.
Според проучване, цитирано от сп. Wired, за настроението на ученици и студенти на възраст от 13 до 25 години в САЩ, повечето от младежите се чувстват разочаровани, нервни или „откъснати“. Тийнейджърите основно са тревожни, разстроени и носталгични за наскоро отминалия февруари.
Но най-вече са отегчени. Американски гимназисти, смутени от отменените важни за тях събития като абитуриентски балове, училищни групи, спортни занимания, прекарват много време във видео приложения и социални медии. А платформи като Netflix и Xbox за някои от тях вече дори не са интересни, на фона на неизвестността колко ще продължи изолацията.
На тийнейджърите се налага да запълнят почти целия ден сами.
И ако много училища продължават да работят в някакъв онлайн формат, подрастващите масово отхвърлят маряката като неефективна – както тук, така и отвъд океана.
За 18-годишната Зоуи „онлайн училището е само за да кажа, че сме учили“, като добавя, че ангажиментът й към училището е по около 30 минути на ден, а „Zoom чатовете са непродуктивни и загуба на време“.
Тази година Зоуи завършва гиманзия и плановете й са да учи в колеж, за което се е потрудила здраво. На всички в семейството й обаче се налага рязко да се адаптират към нови обстоятелства. Баща й Кристофър Нул вече не изглежда толкова сигурен във възможността с жена му да платят за колежа, заради очакваната икономическа криза.
Това оказва своето влияние върху дъщеря им, която прекарва по-голямата част от свободното си време в стаята на леглото си, вперила поглед в телефона си. Най-тежко за нея се оказва не чакането на резултатите къде е приета, а фактът, че не може да преживее истински последните си дни в гимназията – време, което за нея е важно, за да се настрои за новото начало и официално да затвори книгата за юношеството си.
Разочарована от случващото се, тя има потискащото усещане, че „последните четири години упорит труд са били за нищо“.
Как да помогнем на тийнейджър да се справи с новото ежедневие и породените от него настроения?
Райън Федороф от Newport Academy – център за психично здраве за тийнейджъри и млади хора, предлага някои съвети към родителите.
„Бъдете състрадателни и слушайте истински детето си, когато говори за своите притеснения. Попитайте го как можете да му бъдете полезни през това време. Покажете състрадание, подкрепете го и бъдете с него“, коментира той.
По негово мнение родителите трябва сами да успокоят себе си, преди да се опитват да успокоят децата си.
„Ако сте обсебващо и откровено притеснени от коронавируса или непрекъснато споменавате колко сте разстроени от отменените събития или ежедневни занимания, децата ви вероятно ще изпитват безпокойство и за това. Всички трябва да споделяме притесненията си, но се опитайте да го направите на място, където не могат да ви чуят“, казва Федороф.
Полезно е също родителят да се опита да организира живота на тийнейджъра в настоящата ситуация. Това включва семейни хранения, тренировки и разумно време за виртуално обучение.
Ако дипломирането е отменено, може да се организира среща на съучениците в някое приложение за конферентни видеоразговори.
Колкото и аргументи да има детето ви в подкрепа на това, че трябва излезе, в момента не е много разумно да му позволите.
Уверете го, че така предпазва не само себе си и вас, но и всичките си приятели. Защото и самият тийнейджър вероятно не знае колко от тях имат хронични заболявания, така попадайки в рискова група.
Ако все пак родителят позволи излизане, е въпрос на личната съвест на детето как ще постъпва навън. Затова според психолозите е важно да разговаряме с децата и за тяхната отговорност.
Уебкафе
Последвайте ни и в Телеграм
