Преди броени дни излезе ново преработено издание на биографичната книга „Животът и смъртта на Людмила Живкова“. Автор на изданието е Иво Милев, заместник-директор на Националната художествена галерия.
Започва да работи по темата през 2009 г. във връзка с проект за филм, преглежда над 50 000 страници архивни материали (документи, кореспонденция, стенографски записи от срещи и заседания, разработка на проекти, вътрешни доклади и отчети), за да предаде обективно и без да поставя на пиедестал личността на Людмила Живкова (1942–1981). Не се цели и издигането в култ на времето от 70-те и 80-те години.
„Интересуваха ме идеите на тази жена, волята и енергията й да ги осъществи, смисъла от всичко това… Интересуваше ме личността й, драмата и противоречията в тази личност“, споделя Иво Милев в свое интервю за сайта Impressio.dir.bg.
Тази биографична книга не дава оценки, нито идеализира Людмила Живкова, а обективно, с факти и анализи, разкрива ключови теми, свързани с дъщерята на бившия първи – Тодор Живков, като възгледите й за образованието и културата, за творчеството, усета за модерното, „увлечението“ й по Изтока и източните духовни учения, стремежа й за заявяването на България пред света.
Не на последно място ще прочетете за отношенията със семейството й и общуването й с хората от най-близкото й обкръжение като Богомил Райнов, Александър Фол, Светлин Русев, Тончо Жечев, Ванга, проф. Георги Лозанов и много други.
Подробно разгледани са и мащабните й културни проекти международната асамблея „Знаме на мира“, построяването на Национален дворец на културата, Национална художествена галерия и Национален исторически музей, честването на 1300 години България и др. Книгата няма за цел да възхвалява, защитава или отрича историческите събития, водената политика, поведението на ключови от онова време личности или решенията им.
Страниците на тази биография не навяват носталгия към миналото, а ни дават подробно описание, страничен поглед на всичко онова, което формира възгледи, нагласи, идеологии, а те от своя страна водят до конкретни случки и събития. Акцент в изложението на „Животът и смъртта на Людмила Живкова“ всъщност е личният драматизъм, който преживява една жена, която си отива от този свят с чувство за предателство, лъжа и че е пожертвана дори от собствения си баща. Смъртта й остава загадка и до днес.
Липсват документи и разследване какво точно се е случило във фаталния ден. Свидетелствата от 20 срещу 21 юли 1981 г. са много оскъдни и противоречиви, коментира Иво Милев в едно свое интервю. А в книгата разказва:
С всичките си налични сили, лавирайки между възможното и допустимото, тя [Людмила Живкова] ще се опита да обърне вниманието на света, и особено на Запада, към факта, че страна като България съществува, че тя винаги е била необходима и неизменна част от съдбата на един континент, превърнал се в културно и цивилизационно нарицателно. (…) ще води завоалирана под различни форми дипломатическа игра между Изтока и Запада, игра рискована и невинаги печеливша, особено ако зад гърба ти стои и диша тежко такъв мощен и безскрупулен съюзник и противник като държавния апарат на геополитическия мастодонт СССР, свикнал да се разпорежда с теб като със свое лично ленно владение.
19 минути
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
