В своята поредица „Минало несвършено“ Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Атанас Буров
Отново избираме парламент. Предлагаме ви коментар на големия ни политик и финансист Атанас Буров, публикуван в любимия му вестник „Мир“. Убежденията му на демократ и патриот продължават да звучат с неотслабваща сила.
Предизборни мисли
Важен въпрос е какво ще бъде нравственото и умствено равнище на бъдещия парламент, доколко той ще бъде действено изразител на народните настроения, доколко, оглеждайки се в него, народът ще познае себе си. Важното е, дали бъдещият парламент ще бъде един дееспособен орган на управление, годен – в това време на дълбоки политически и стопански преобразувания, да отговори на нуждите на страната и на големите държавни интереси и, преди всичко, на най-големия – да създаде народно единение около държавата.
Да се разрушат малките политически капища, за да се изгради един голям храм, в който да се служи само на общото благо – очевидно, е една висока и честна мисъл. Да се тури край на политическата разпокъсаност на народа, да се обедини той в името на общите интереси, които свързват членовете му – очевидно, е една необходимост. Да остане у народа съзнанието, че тези, които го представляват са действително изразители на неговата воля е също очевидно, една необходима предпоставка за мирно развитие на една страна и най-голямото преимущество на парламентарните управления пред всички други.
Но как ще се дойде до тези благотворни резултати при липсата на организирана обществена сила и на обединяваща политическа програма? По какво чудо милионите български избиратели, поставени да избират в едно късо време, между хилядите кандидати, ще успеят не само да изберат най-добрите, но и да ги обединят в името на една програма за управление? Ето опасенията, които ни измъчват и които от все сърце бихме желали да не се сбъднат.
Връщане назад не трябва да има – всички сме съгласни. Но по кой път трябва да отиваме напред. Това е предоставено на 3 млн. избиратели да разрешат, всеки индивидуално за себе си, без възможност да потърсят разрешението му чрез общи обединяващи усилия. Ще можем ли да се надяваме поне в самия бъдещ парламент да се очертае една програма на държавна политика – това остава да видим.
Атанас Д. Буров,
в. „Мир“, февруари 1938 г.
Атанас Буров и Андрей Ляпчев (вляво)
10 знаменити цитата на Атанас Буров
В историята влизат само тези, които не са на заплата.
Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.
Нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество – да не си плаща и да се опитва винаги да мине метър.
Въобще българинът и по-специално селската маса поради вековното робство под турците, е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция…
Над отделните класови интереси, над отделните политически амбиции стоят големите интереси на българската държава.
Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото.
Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица.
Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал.
Който залага на утре, свършено е с него. Важното е да пипнеш властта сега и да я доиш за себе си, но и за народа си. Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре.
Когато една обществена класа, която господства и управлява в дадена епоха престане да има туй чувство, когато тя престане да бъде полезна на обществото на което тя служи, тя понася участта, която понася всеки орган в един организъм, когато престане да работи: тя почва да се изражда щом престане да служи на обществото
Източник: impressio.dir.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
