Слънчевите бури могат да преустановят достъпа до интернет за дни и дори месеци, предупреждава американски учен. Щетите биха били милиардни.
Трябва да признаем, че заглавието на публикацията звучи сензационно: „Слънчеви суперизригвания: да се подготвим за интернет апокалипсис“, пише Deutsche Welle.
Но е вярно също и това, че представената информация от Абду Джиоти от Калифорнийския университет на една научна конференция наистина звучи доста тревожно. Ако една по-силна слънчева буря удари Земята с намагнетизирани частици, това може не само да причини масивни смущения на електропреносната система и на сателитните комуникации, но и да парализира за дълго време интернет и да нанесе катастрофални щети.
Не сме достатъчно добре подготвени за кризисни ситуации
В изложението си Джиоти изброява някои слаби места в нашата дигитална инфраструктура. А една от важните поуки от близкото минало е, че не сме достатъчно добре подготвени за глобални пандемии или природни катастрофи.
Чак когато катастрофата е факт, съществуващата инфраструктура е унищожена, а комуникациите не работят, разбираме, че не разполагаме с алтернативи или работещ план за извънредни ситуации.
Най-вече нашата интернет инфраструктура не е подготвена за силни слънчеви бури, твърди асистент професорката от Калифорнийския университет: „Имаме само бегла представа за мащабите на възможните щети.“ Особено застрашена е незащитената сателитна комуникация, например навигационните GPS-системи или пък устройствата към подводните телекомуникационни кабели, т.нар. Repeater, монтирани през всеки от 50 до 150 километра по дъното на моретата и океаните, които усилват сигнала.
Едно електромагнитно смущение може напълно да парализира тези чувствителни системи. А ако в САЩ интернетът спре само за един ден, щетите от това могат да достигнат 7 милиарда долара.
Какво представлява слънчевата буря?
Слънчевата буря представлява силен поток от електрони и протони от Слънцето към Земята, в резултат на което облак от космическо лъчение се устремява към Земята, до която стига след няколко дни. Също и полярните сияния възникват в резултат на космически лъчения.
Още през 1843 година астрономът Самуел Хайнрих Швабе е установил, че слънчевата активност следва определени цикли – през около 11 години настъпва пик.
Най-силната регистрирана дотук геомагнитна буря на Земята е била т.нар. „Събитие Карингтън“ през 1859 година. Тогава бомбардирането на земната повърхност със заредени частици е причинило срив на телеграфната мрежа в Северна Америка, а северното сияние е можело да се наблюдава дори в Рим и на Хаваите.
На 13 март 1989 г. слънчева буря в канадската провинция Квебек парализира напълно електроснабдяването. Шест милиона канадци прекараха 9 часа на тъмно, след като в електроразпределителните станции имаше къси съединения. През юли 2012 г. Земята се размина на косъм с електромагнитна буря от мащаба на „Карингтън“. Тогава от НАСА установиха, че ако слънчевото изригване е станало само седмица по-рано, тогава то е щяло да удари Земята с пълна сила.
Идеи за по-защитен интернет
Едно изригване със силата на „Събитието Карингтън“ днес би парализирало само за броени минути огромната част от съществуващата на Земята дигитална инфраструктура. Джиоти смята, че резултатът от това ще следният: обширни части от света ще останат съвсем без комуникации и ток в продължение на месеци, ако не и години. А финансовите щети от това биха достигнали астрономически суми.
Докладът на американската изследователка трябва да се разбира като спешен апел да защитим по-добре съществуващата интернет инфраструктура и да сме по-добре подготвени за възможни смущения на системите. А тези смущения могат да бъдат причинени не само от мощни слънчеви бури, но и от природни катастрофи или целенасочени атаки, твърди Джиоти.
Американската изследователка се ангажира и с препоръки за това как можем да направим по-стабилна нашата интернет система: например като централни нейни елементи бъдат преместени на юг – в Централна и Южна Америка, тъй като северните географски ширини са по-уязвими на геомагнитни бури. Също така биха помогнали по-къси комуникационни пътища, като тези в Европа и Азия, например. Друга препоръка е да се използват например кабелни връзки между отделните страни за сметка на кабели по дъното на моретата, които изискват множество усилватели на сигнала.
Но най-вече човечеството се нуждае от ново разбиране за това колко крехка е съществуващата интернет инфраструктура. Както и за това, че се нуждаем от алтернативи и работещ план за действие при извънредни ситуации. Независимо от това дали следващата криза ще бъде причинена от мощна слънчево изригване, от някаква природна катастрофа или от нападение./КРОСС/
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
