Книгите са едно наистина безценно богатство, което кара въображението ни да работи в различни посоки, те са добри приятели в моментите, в които искаме да се потопим в друг свят, те са източник на мъдрост и незаменим помощник в обогатяването на общата ни култура и разширяването на познанията ни за заобикалящия ни свят. Всяка прочетена книга е допълнителна тренировка за нашия мозък и определено можем да научим много от всеки един книжен приятел.
Или иначе казано, колкото повече четем, толкова по–добре.
Коя обаче е първата българска печатна книга и кой я е написал? Кога във времето, така да се каже, се раждат книгите на хартия и кой е техният първи предшественик?
Първата българска печатна книга се казва „Абагар“ и е написана през 1651 г. в Рим от Филип Станиславов, чиято история е не по–малко интересна от тази на книгата му. Нейното отпечатване било на 6 май същата година.
Защо точно името „Абагар“?
Първата българска печатна книга е кръстена на едеския цар в Месопотамия – Абагар. Около него има една легенда и поверие, според което царят бил скован от много тежка болест в продължение на шест години. Накрая написал писмо на самия Христос с молба за неговото изцеление. Иисус чул молбата му и изпратил апостол Тадей, който вдигнал цар Абагар на крака. Легендата разказва, че изцелението дошло именно със силата на божието слово, за това и авторът е избрал точно това име за първата българска печатна книга, защото смятал, че неговите слова ще донесат една надежда за изцеление на българския народ.
Какво представлява самата книга и какво точно пише в нея?
Книгата представлява пет големи листа с ширина 44 см и дължина от 34 см. Те съдържат няколко канонични и апокрифни молитви, които авторът е пригодил за разбиране дори от обикновените селяни. Освен тези текстове книгата включва и няколко молитви за различни поводи – молитва за предпазване от черни магии, молитви, които развалят черни магии, молитви за любов и дори молитви за плодородие, както и много други.
На всеки лист текстът е напечатан в четири колони, които са заградени с рамка. Листата са номерирани, но с букви, вместо цифри. Освен текст в книгата има и няколко изображения-икони.
В началото на „Абагар“ има изображение на короноването на Дева Мария, а след него е поместен текст, който възхвалява кръста. Освен това в книгата-молитвеник са изредени имената на множество светии.
Текстът на книгата има 16 откъса, с различни заглавия, подбрани от автора. Три от тях са, така да се каже, основни.
Те са свързани с „Всемогъщия бог-творец“.
Различните източници казват различно за това точно колко копия има запазени от тази книга – 15 до 17 бройки. Едно от тях се съхранява в библиотеката на Ватикана, друго в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, в ръкописния отдел.
Книгата „Абагар” завършва със следния цитат от Филип Станиславов: „Както пчелата събира мед и восък от различни и благоуханни цветя, тъй и Филип Станиславов, епископ на Велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци своя сборен Абагар и го дари на своя български народ да го носи при себе си вместо силни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 година на 6 май в светия град, където почиват телата на Петър и Павел”.
Кой е Филип Станиславов?
Филип Саниславов е роден в малкото село Ореше, днешно Ореш, което се намира на около 8 километра от Свищов, съвсем близо до река Дунав. По това време в селото е имало около 80 къщи и 400 жители, т.нар. павликяни. Няма много информация за детството му, но пък се предполага, че то не е било чак толкова интересно.
Филип Станиславов е кандидатствал за епископ в Рим, но е имало доста негативни отзиви срещу него, като някои недоброжелатели го наричат с истинското му име, което се оказва, че е Филип Мехмедов. Въпреки това предпочели него за поста пред другите кандидати.
Няколко години след това се връща в родината си, като се оказва, че в периода 1636–1640 г. той не пребивава само на едно място. Освен в Никопол, Филип Станиславов е бил в Разград, Русе, Каварна и Варна. След това имал пътувания в цялата страна според някои документи.
Книгата „Абагар“ Филип Станиславов отпечатва при едно от многото си пътувания до Рим. Той прави това със собствени средства, както вече споменах, през 1651 г. предполага се, че книгата е отпечатана в печатницата на хърватски католици.
Т.нар. молитвениче на Станиславов било прието много радушно от неговите сънародници, а след време и от техните потомци. Тази книга е останала единственият книжовен български паметник от цялата просветна дейност на пропагандата през XVII век.
Книгата „Абагар“ е съставена и написано най-вече за нуждите на католическата пропаганда сред българските павликяни и насочена срещу точно определени елементи от тяхната религиозна доктрина, опитвайки се да ги примири до някаква степен с католицизма.
Според някои източници се предполага, че книгата е била предназначена да се носи като амулет, във вид на свитък, който е навит около кръста или около лявата ръка.
За съжаление малко хора днес знаят кой е Филип Станиславов и какво е направил той за българската книжовност и просвета, а това е един от българите, които трябва да помним с уважение, все пак на него дължим написването на първата българска печатна книга, без значение какво съдържа тя и дали хората одобряват и приемат текста. Факт е, че го има още от 1651 г.
Високо на дунавския бряг, на един самотел хълм над Никопол стои една надгробна плоча, която показва къде е погребан Станиславов. На нея пише датата на смъртта му и се споменава, че е бил епископ на град Никопол. Безспорно той е един от българите, които имат място в учебниците по история или дори по литература, защото все пак е написал първата българска печатна книга, но уви той не е там. За него и за книгата може да научите от други източници, но не и от училище. Когато се изучават различни книги не трябва ли поне с цел справка да се учи кога и от кой е написана първата печатна българска книга?
Вести бг
Последвайте ни и в Телеграм
