На Булгаков брат му преди 100 години възпя нашия Балкан

Точно преди сто години Иван Булгаков, брат на световния писател Михаил Булгаков („Майстора и Маргарита“, „Кучешко сърце“), пише стихотворение, посветено на нашия Коджа Балкан.

***

Минимум биографически данни.

Киевлянинът Иван Булгаков (р. 1900) е белогвардеец. По време на Гражданската война след много перипетии емигрира първо в България (1920, през Крим и Гърция), после във Франция, където умира (1969).

В България Иван Булгаков играе като футболист първо в Харманли, после във Варна. С варненския отбор „Владислав“ два пъти става национален шампион на България, като на финала през 1925 г. отборът му бие „Левски“ с 2:0.

В Париж пък Иван Булгаков се прехранва като балалаечник по кръчмите, посещавани от руската емиграция.

През цялото това време той пописва и стихове.

В кореспонденцията с именития си брат Иван му праща и стихотворения, за които моли писателя да даде насоки и мнение, ако ще да е отрицателно.

Но Михаил Булгаков дълго време не отговаря на тези молби, макар че с Иван са в сърдечни братски отношения. Когато Михаил все пак рецензира стихотворенията на брат си (веднъж), одобрява само едно от тях, което е посветено на нашия Балкан. Стихотворението носи заглавие „Стара планина“ и ние го определяме като приятно – не защото М. Булгаков го е похвалил, ами наистина е приятен художествен поглед към нашата действителност в това мътно време (1923, навечерието на Септемврийското въстание).

Предлагаме на нашите читатели леко бъбрив превод на това стихотворение, както и оригинала.

СТАРА ПЛАНИНА 

Балканът, кървави клисури.
Като че хвърлила с откос
гигантска някоя ръка 
осколка с форма на въпрос. 
И през коравия гранит
пътеката като змия
извива тяло към върха.
Пастирът сбира свойто стадо
за да се прибере навреме
и селото да го приеме
след дългия работен ден;
да легне тялото немладо
до огъня си разжарен. 
Навлиза влакът ни в тунела,
потъва в тъмната му паст. 
Ловя последен лъч – той гасне. 
В Балкана като ален плат
се спуска вѐчерният мрак. 
Мъглата като в пелени
повива сънните ели. 
О, страшна мощ и старина
във теб, намръщена страна! 
(1923)

***

Оригиналът на Иван Булгаков:

СТАРА ПЛАНИНА

Балкан кровавые утесы. 
Гигантской брошенный рукой 
Осколок, словно знак вопроса. 
И прорубив седой гранит, 
Змеистый путь наверх лежит. 

Пастух овец сбирает стадо, 
Чтоб узкой горною тропой 
До темноты в селе быть надо. 
Где после трудового дня 
Прилечь у дымного огня. 

Наш поезд мчится в пасть тоннеля. 
Ловлю последний луч. Закат 
На горы стелет алый плат, 
Туманом пеленает ели… 
Какая мощь и старина 
В тебе, угрюмая страна!

СЕГА

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram