Сред занаятчиите на IV-я Ножарски събор в Шипка, събрал майстори от цялата страна, за пореден път участва и Костадин Червенлиев, който е организатор на Първия ковашки събор в Асеновград през миналата година.
От запален колекционер на ножове, Костадин по-късно самият станал ножар. Той смята, че ковачеството е един от най-старите занаяти в България и че имаме невероятни майстори, но за съжаление, като всеки занаят и този се превръща в изчезващ вид. „Не знам колко от нас се замислят, когато хванат един нож в ръце, колко труд, енергия, умения и мерак са вложени в него, за да стане той във вида, в който го виждаме“, споделя майсторът. Той е категоричен, че тези събори са един от начините занаятът да бъде съхранен.
Изпод сръчните ръце на Червенлиев, обаче, могат да излязат и други предмети. Нашият екип се убеди, че дори в импровизираната му ковачница на открито, той е способен да измайстори …пръстен.
Във вещината на майстора му асистира красивата Сара, която, оказа се, за първи път се пробва като помощник-ковач. Тя стриктно спазва указанията му и се старае да овладее движенията с чука.
Въпреки температурата от 39 градуса на въздуха и мини пещта, загрята до 900 градуса, Костадин Червенлиев не се поколеба и измайстори пръстена за ръката на дамата на сърцето му, макар да не се получи от първия път.
„Изработката на пръстен е най-елементарното нещо, но са нужни определени приспособления, с които тук не разполагаме. Но ще опитаме да „излъжем“ парчето желязо и ще пробваме само със загряване и охлаждане“, коментира майсторът за Пресс ТВ.
В крайна сметка нежната длан на Сара бе украсена с най-ценния пръстен, сътворен под палещите лъчи на юлското слънце, с упоритост и много желание. Защото когато любовта е водещ мотив – няма невъзможни неща.
Последвайте ни и в Телеграм
