„Виждал съм в Лондон много – и атентати, и олимпиада, но никога не бях го виждал в локдаун. Това са популярни места, които в нормалния живот са пълни хора. Обикновено те „спят“ по 3-4 часа на денонощие, през другото време са пълни с народ. В един от терминалите, които показвам на всеки 45 секунди каца самолет…Но страхът, пандемията – това беше особеното. Смятам, че кадрите са уникални просто заради това, не заради друго нещо. Това е повече ментална, отколкото художествена фотография. Мисля и че кадрите нямат нужда от заглавия“, каза фотографът Димитър Казанджиев, автор на изложбата изложбата “LONdown – The Fear“ („Страхът“), при откриването й снощи в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък.
Инж. Казаджиев е от Русе, има три самостоятелни фотографски изложби, плод на 20-годишното му пребиваване в Англия – „Едно дълго завръщане“ и „Метаморфози“ в родния му град, и „LONdown- The Fear“ в София като част от Европейски месец на фотографията.
Сега тази експозиция гостува в Казанлък.
Фотосите показват празни пространства и съоръжения от времето на локдауна в британската столица и вълнуват по особен начин. Величествени площади, гари, летища, булеварди, култови сгради – пусти и самотни, може би за първи път от векове. Изглеждат напуснати, но вглъбени в себе си, и колкото по-внушително са материализирани, толкова по-вдълбочено впечатление оставят, че въпреки прогреса на технологиите, са пълноценни, когато изпълняват предназначението си – да служат на човека, да са човешки мравуняк. Иначе смисълът им остава само да са спящи гиганти. Изложбата поставя въпроси и за свободата на човека в един различен социален договор.
Фотоколекцията с оригинално заглавие, включващо авторов неологизъм, спокойно можем да отбележим, прави по особен начин препратка към думите на философа Николай Бердяев от началото на ХХ век, избрани за пролог от Олдъс Хъксли към антиутопията му „Прекрасният нов свят“:
„Утопиите са осъществими. (…) Животът крачи към утопиите. И може би започва нов век, когато интелигенцията и образованите хора ще мечтаят за средства, чрез които да избегнат утопиите и да се върнат към едно неутопично общество, не така съвършено, но по-свободно“.
Последвайте ни и в Телеграм
