На 30
Като че ли беше вчера. Роди се и веднага проговори… Премина през прекрасното си детство и се втурна в юношеството, после – в младостта и съзряването… Порасна заедно с връстниците си.
И закръгли своите 30.
За разлика от човека, то никога не си позволи униние или отчаяние. Умората му бе непозната. Досадата – също. Винаги бе заредено с жизнена сила, която щедро раздаваше. Пръскаше радост, добро настроение и надежда. Информираше правдиво. Не преставаше да работи, бързаше, не спеше, не се щадеше… И не очакваше аплодисменти.
Имаше една слабост – слушателите. За тях не се спираше пред нищо. И те го възнаградиха с най-безценната награда – с доверието си.
Последвайте ни и в Телеграм
