В Художествена галерия – Казанлък бе официално показан проектът „Глад“, който обединява погледа на 23 съвременни артисти в партньорство с изкуствоведи и музейни специалисти, които представят вижданията си по темата на 20 различни локации в Казанлък. Куратор на проекта е изкуствоведът д-р Милен Алагенски.
„… когато има глад, няма разсъдък, няма религия, няма удоволствие, няма любов, няма достойнство или морал, няма възвишеност, поезия, изкуство, няма нищо освен инстинкти и празни куркащи или свистящи стомаси“. Цитатът е част от есето „Пиеса за иките… и за българите“ на писателя Георги Марков, което той прочита в ефира на Германската радиостанция „Дойче веле“ през 70-те години на миналия век. Именно това есе провокира създаването на „Глад“
В деня на откриването 19 октомври и в следващия, като част от изложбата се проведе пърформансът „Живот (черно и бяло)“ на Недко Солаков.Този пърформанс се представя за първи път в български държавен културен институт след първото му и единствено показване в СГХГ през 2009 г., като част от мащабната ретроспекция на автора с куратори д-р Мария Василева и Ярослава Бубнова.
„Живот (черно и бяло)“ е творба, често определяна като най-разпознаваемата на Недко Солаков. Тя е показвана на много места по света и е собственост на един от най-изявените и разпознаваеми представители на съвременната художествена сцена в Австрия, Питър Коглер. Той предостави правото да се ползва пърформанса в рамките на изложбата „Глад“. Творбата също така принадлежи на още четири престижни музея и частни колекции: Музей за съвременно изкуство в Чикаго (дарение от Сюзън и Луис Манилоу, Чикаго); колекция Hauser und Wirth, Сен Гален; Музей за модерно изкуство, Франкфурт; Тейт Модърн, Лондон, и Sharjah Art Foundation, Шарджа.
По думите на изкуствоведката Светлана Куюмджиева, „това е една от малкото лаконични, но философски съдържателни работи на Недко Солаков“. И действително — черна и бяла боя, двама бояджии, които постоянно пребоядисват стените на изложбеното пространство — единият в бяло, а другият след него в черно. Стените винаги остават наполовина бели и наполовина черни. Това е една безспирна игра на заличаване и надмощие, игра като надпревара с времето. Игра на идеи, в която винаги си в движение — на превес или на догонване. А стените на галерията изглеждат като гигантско платно, върху което покоят е невъзможен. Бялото „изяжда“ черното, или може би точно обратното. Или, както изтъква изкуствоведката Ярослава Бубнова, става дума за „една философска метафора с много чувство за хумор“.
Едно от най-мащабните у нас изложения „Глад“ ще остане на разположение на публиките до 31 март 2025 г.То е второто издание на проекта в развитие „Навсякъде с изкуството“ на Художествена галерия – Казанлък.
На снимката: Лъчезар Бояджиев (1957), „Колко гвоздея в устата“, автопортрет
Снимка: Художествена галерия – Казанлък
Последвайте ни и в Телеграм
