На 3 март празнуваме най-големия национален празник в съвременната история на България.
Днес отбелязваме възкресението на българската държава, която близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода.
През 1877 г. започва Руско-турска война. Тя е обявена с манифест в Кишинев от император Александър II. Войната завършва с победа за участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.
На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. С този важен документ се слага край на войната, а България възкръсва отново на картата на Европа.
Датата (3 март) съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили.
Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор.
По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.
Договорът предвижда:
България да бъде разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
Макар решенията на Берлинския договор да се оказват голямо разочарование, вече е поставено началото на Третата българска държава.
Последвайте ни и в Телеграм
