Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“. Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата – Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово рождество.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.
Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.
Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинсо с праз, печена кокошка.
Мръсни дни
Дните между Коледа и края на първата седмица от януари се наричат още Мръсни дни. Това е времето на родилните мъки на св. Богородица, раждането на Исус Христос и неговото кръщаване. В обредите и обичаите, характерни за този дванадесетдневен период, се преплитат елементи от народното християнство и традиционните езически вярвания на българите.
Хората вярвали, че през този период от годината нощем излизат и бродят караконджоли, върколаци, таласъми, вампири, зли сили и болести… ”Мръсните дни” се смятали за особено опасен период и много строго се спазвали забраните за работа в къщата: предене на вълна, пране, сушене на дрехи, миене на глава и ресане, защото водата не била кръстена-осветена. Забранявало се също така, да се излиза след залез слънце, а когато трябвало да окъпят малко дете, пускали във водата горящ въглен. Ако пък се случило да се роди дете, жените същия ден още му изтъкавали, ушивали и обличали ризка, за да не се превърне в караконджол. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще вижда вампири или ще го залюби змей (змеица), е свързана и забраната за полово общуване през периода.
В дните до Йорданов ден не се правели седянки и сватби, и не се шиели мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.
Огънят намира особено място в обредните действия през периода на “Мръсните дни”. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в някои югоизточни райони на страната, донасяли много дърва и срещу Васильовден запалвали сред селото голям огън, който поддържали 3 дни и 3 нощи. Вярвало се, че всеки трябва да притури дърво в огъня, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което започвали да наричат за плодовитост на хора и добитък. Пепелта, останала в огнището наречена “поган пепел”, се посипвала по двора около къщата, за да се предпази имотът и стопаните му от зли сили и нечисти същества. За предпазване от злите демони всеки носел в дрехите си чесън, а по външните врати окичвали клони от глог и хвойна.
“Мръсните дни” се наричали още “Блажни дни”, защото през тях било разрешено да се консумират мазни и тлъсти меса.
“Мръсните дни” завършват по Йорданов ден, когато свещеникът хвърля кръста в реката и млади и стари се хвърлят във водата да го вадят. Хвърлянето на кръста във водата символизира кръщаването на св. Йоан Кръстител в река Йордан и кръщението на младенецът Исус Христос.
Който извади Кръста се счита, че през следващата година ще бъде най-здравият и щастлив човек. В някои краища на страната се случва да окъпят и някого насила, обикновено някой току-що оженен млад мъж.
Последвайте ни и в Телеграм
