Отбелязваме 136 години от Съединението на България, една от най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.
Честит празник и нека помним историята и нейните послания за обединение, защото единствено заедно можем да се справим с предизвикателствата на нашето време!
По традиция, честването ще се състои в храм „Свети Йоан Предтеча“ (зад Пощата), на 6 септември 2021 г. , от 10.30 часа. Историческото място, на което за казанлъчани е възвестена възстановената цялост на Княжество България и Източна Румелия!
На 6 септември 1885 г. всички църкви в Казанлък едновременно с камбанен звън тържествено известяват обединението.
В общината новините за преврата са посрещнати със смесени чувства на недоверие, радост и безпокойство. В 11.00 часа на 6 септември съмненията са разсеяни – от Пловдив пристига редовният пощенски куриер и потвърждава станалото.
Камбаните на всички църкви в града забиват, развяват се знамена. В съборната църква „Св. Йоан Предтеча”, препълнена с народ, е отслужен молебен от архиерейския наместник, а учителят Ботю Бояджиев държи прочувствена реч. Навсякъде в града вестта за съединението се посреща с искрена радост.
Успокоение предизвиква телеграмата за признаването му от княз Александър І, прочетена на площада на осми и съобщението, че ще посети Казанлък. Князът е посрещнат възторжено от кмета на града и градските първенци, около издигнатата по пътя за Шипка триумфална арка се стича множество народ.
На 6 септември 1885 г. България осъмва с дългоочакваната вест – Съединението на Княжество България и Източна Румелия е провъзгласено. Новината бързо се разнася в Европа, пресича и Атлантика. Княз Александър Батенберг издава официален Указ на Съединението.
Голямото събитие в Пловдив е последвано и в другите градове и села в Източна Румелия. В Казанлък в кметството се получава телеграма за събитията в Пловдив. Веднага се събират началниците на правителствените учреждения и общинските съветници. До обед те получават съобщение за потвърждаване на станалите събития, пристига и пощенски куриер от там. Междувременно казанлъшките граждани научават новината за извършване на Съединението. Забиват камбаните на всички църкви. Отслужен е молебен в Къринската църква на който се стичат развълнувани и въодушевени казанлъчани. Пред тях вдъхновено говори учителят Бояджиев. На следващия ден се получава известие, че княз Александър Батенберг ще мине през Казанлък на път от Габрово за Пловдив – на 8 септември. Целият този ден пътят от Казанлък до Шипка е пълен с народ. Мъжете носят своите кринки, а жените – цветя. Княз Александър пристига в Казанлък вечерта заедно с министър председателя Каравелов и след като приветстват казанлъшката общественост, те за кратко си почиват и заминават за столицата на Съединението – Пловдив.
Съединението определя съдбата на България за векове напред. То е било подготвяно от редица важни събития преди него – от българското Възраждане, от десетилетната борба за независима българска църква, от вековната борба за съхранение на език, традиции и обичаи на българите, от борбата за национално освобождение, от десетки въстания и Априлското въстание, което предшестваше Руско-Турската освободителна война.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Последвайте ни и в Телеграм
