В Художествена галерия – Казанлък тази вечер от 18:00 часа две събития ще дадат възможност на казанлъшката публика да се полюбува на фотографиите на ф.х. Александър Иванов и Илиян Мичев.
Двете изложби „Един живот“ – „Отблизо“ са очарователна симбиоза между творчеството на двамата, като единият от тях е в ролята на визуален биограф на другия в „Отблизо“.
Илиян е снимал Александър месеци наред, за да покаже вглъбението, съзерцанието, посвещението, докато се ражда композицията, докато й се вдъхне живот. Мичев отново се появява като майстор на портретната фотография.
Александър Иванов пък е прочут с пейзажите си от всякакъв ракурс, във всеки сезон и метеорологично време.
Ето техни споделени откровения:
ЕДИН ЖИВОТ
Александър Иванов
Дървото в близката гора на пръв поглед изглежда обикновено. Не е от най-личните, нито от най-старите. Заинтригува ме с изгнилия си ствол, от който са останали само три рамена. Вместо хралупа има три големи просвета, а горе към върха стърчат два сухи клона. Учудващо е, че все още стои изправено – сякаш на патерици.
Допусна ме да се докосна до неговия свят и постепенно започна да ми разкрива тайните на отминалия си живот. Видими са раните, които е получило във времето – дъждове и светкавици, бури и снежни виелици са се редували с горещини и суша в дългия му живот. Упорито е устоявало своето място и пространство в Гората, във вечния стремеж към Слънцето. И сега, в края на своето време, с наранена снага продължава да стои изправено. Белязано от времето, То си отива с достойнство, обгрижено от околните си събратя. Такъв е извечният горски закон, да дадеш приют и храна на дребни насекоми, птици и животни, да станеш тор на подрастващите, да си част от обновлението в Гората.
Сега То дава живот и в смъртта си – става част от Горското царство на фантазиите и приказките, на легендите и преданията за отминали времена и събития. Сякаш се преражда отново и отново със смяната на сезоните, за да буди любопитство, да разказва своите истории, някои сякаш от древно – библейско време.
Да доживее Дървото дълбока старост, в голяма степен се дължи и на факта, че има привилегията да расте високо в планината, на стръмен склон – далече от хората…
***
ОТБЛИЗО
Илиян Мичев
Познавам Александър от 30 години. Гостували сме си много пъти и когато ме покани в гората, усетих, че той не отива, а се прибира в нея.
Гората е живот. Светлината, с която той рисува – също.
Снима много, повтаря много, докато му хареса, докато се усмихне.
Понякога спира, но за малко. До следващия слънчев лъч, който ще го подпали отново.
Инстинктивно ще повдигне фотоапарата пред лицето си, ще фокусира с лявото око през визьора, без да затваря дясното, и изцяло ще се отдаде на страстта си.
Ще снима, докато светлината му позволи.
Издръжлив е и усеща умората едва когато започне да почиства камерата и обективите, преди да ги прибере в раницата.
Излизайки от гората, той е щастлив, защото знае… че пак се прибира.
Този път в дома си.
Последвайте ни и в Телеграм
