Общинските съветници от Коалиция „Алтернативата на гражданите” дариха три уникални фотоалбума, свързани със самолетостроенето в Казанлък. Дарението бе връчено от инж. Владимир Чучумишев, председател на групата съветници от Коалицията, на инж. Стефан Папукчиев, директор на Музея на фотографията, на 10 април. Денят бе специално избран, тъй като на този ден през 2024 година се навръшват 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. Инициативата е във връзка и с 12 април – Деня на авиацията и космонавтиката.
Албумите пристигнаха в Казанлък, благодарение на страстния колекционер от града на розите Петя Големанова, която живее във Франция, но следи всички аукциони и разпродажби на автентични снимки, писма, документи, свързани с историята на родния й град. Поради факта, че стойността на фотоалбумите е непосилна за Музея, то „на помощ” идва непартийната формация „Алтернативата на гражданите”, която чрез фондация си „Алтернативата на гражданите За Казанлък” подпомага редица общественополезни инициативи и събития. Средствата във фондацията се набират от възнагражденията на общинските съветници от Коалицията за работата им в Общински съвет – Казанлък, които те не получават лично, а даряват на ползу роду. Благодарение на това дарителство, уникални снимки от годините на самолетостроенето в Казанлък вече се намират в Музея на фотографията и могат да се разгледат от гражданите.
„Интересен факт е, че през 1912-1913 година България е била на 7-о място в света по авиационно дело и ние сме учили света ка се използва аероплана като средство за постигане на стратегически цели по време на война”, каза инж. Стефан Папукчиев по време на представянето на албумите. А инж. Владимир Чучумишев подчерта, че това дарение е поредното от инициативите, подкрепени от „Алтернативата на гражданите”, която винаги е заявявала своята съпричастност и подкрепа за родолюбиви каузи в полза на Казанлък и неговите граждани.
Инж. Папукчиев подчерта и заслугата на ген. Иван Вълков като министър на войната през 20-те години на миналия век за изграждането на Самолетната фабрика в Казанлък. През 1927 година се подписва договор за концесия с чешката самолетостроителна фирма „Аеро-Прага”, която избира Казанлък за създаване на новата фабрика. 3 години след установяването на „Аеро-Прага“ в Казанлък, през 1930 година, се налага държавата да търси друга фирма, която да строи самолети. Идва италианската компания Caproni-Milan, която купува съоръженията на Aero-Praga. Новите собственици изцяло приемат предложението на българската страна за влагане в производството предимно на български материали, предварително да се одобряват от правителството произвежданите самолети и да се прави надзор на дейността от Българска държавна самолетна контрола. Приема се името Самолетна фабрика „Български Капрони“- Казанлък. В Казанлък са конструирани 20 типа самолети, 16 от тях влизат в производство, като са произведени по 600-900 бройки.
И още един любопитен факт, който показва, че всичко в Казанлък и в България е свързано с „Арсенал”. От 1 октомври 1942 година Самолетната фабрика в Казанлък става клон на Държавната военна фабрика. Сформирани са 3 отделения със 123 работници. За началник на Самолетната фабрика е назначен подп. Иван Стефанов. Две години по-късно – на 28 октомври 1944 година, със заповед на Министерството на войната Самолетната фабрика била прехвърлена на подчинение на командира на Въздушните войски.
Източник: zakazanlak.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
