Дали асистент Атанасов (в ролята Георги Атанасов) е достоен да наследи Марко Тотев, ще трябва да реши висококвалифициран екип от учени. В академичното трио са проф. Дунавска (актрисата Ирена Дунавска), доц. Вангелов (в ролята Милен Вангелов) и инж. Бургазова (в ролята Светлана Бургазова).
Задачата на академичния триумвират е много отговорна, а както се оказва и с „двойно дъно“. Нотариусът (в ролята Николай Гундеров) е взискателен и пунктуален, а освен всичко трябва да се справи и с класически балкански родови отношения.
В премиерния спектакъл на Театър „Любомир Кабакчиев“ „Марко Тотев в живи картини“, игран снощи в програмата на Чудомирови празници 2023 в Казанлък, има бичуваща нравите, събития, митове и отношения сатира.
Спектакълът на казанлъшкия театър, режисиран от Николай Гундеров, е своеобразен перпетум мобиле, в който неудачите на Марко Тотев се компенсират от нескончаемия му ентусиазъм и неуморно въображение. Не на последно място доброта и тийнейджърска инфантилност. В този омагьосан кръг се завихрят архетипни човешки стремежи, но постигането им е по абсурдни схеми, а изобретателството – виртуозно.
Клетият асистент Атанасов става обект на изследването за достойно наследяване на Марко Тотев след срещата си с влак в тунел. Но това не е най-страшното, тъй като му предстоят близки срещи с тъщата-професор, съпругата му инженер и нейния любовник доцент. Този триъгълник е пагубен и асистентът става негова жертва, но след него жертви на тази геометрия от собствените им користни въжделения стават и останалите.
В спектакъла има незлоблив хумор, пареща ирония и сурова гротеска.
Макар и за краткото време от само две постановъчни седмици актьори и режисьор са постигнали чудесна интеракция и бива да бъдат поздравени за това. Успяват по завладяващ начин да откроят неуподобимия образ на Марко Тотев, предаден по интерактивни режисьорски решения, да ни разсмеят неудържимо и да ни преподадат уроци за прескочени ценности и загърбена етика. Както се оказва Марко Тотев е непостижим, защото водоравната реалност ни е уподобила на себе си, а тя е превърнала проявите на нестандартно въображение в обект на присмех.
Ако епохата ни е наложила модела да преследваме удачата и удачните хора, то „Марко Тотев в живи картини“ ни поставя в един противовес на тази представа – там, където битува добросърдечността, която, разбира се, не остава ненаказана и неосмяна. Във вселената на Марко Тотев фантазното е поанта, но в крайна сметка тя се оказва твърде широка и непонятна да се побере в гладките представи на претенциозния и маниерен мейнстрийм. А той също получава присъда именно за това.
А пък спектакълът, може да се каже, е с отворен край. Лекциите продължават, а картините не са само живи и пълнокръвни, а и много близки до всеки, като образа ни в криво огледало.
Последвайте ни и в Телеграм
