В платформата „Литературен прозорец“ във Фейсбук, администрирана от казанлъшкия поет Руумен Денев, бе публикувано стихотворението „В кокошето яйце“ на Бончо Къров, с което поетът стана лауреат на престижната Славейкова награда тази година.
В литературната надпревара, организирана от Община Трявна, със свои стихотворения участваха 236 съвременни поети. Поетесата Ники Комедвенска печели голямата награда от анонимния литературен конкурс. Петчленното жури, председателствано от поетесата и преподавател във Великотърновския университет Петя Цонева, отличи четирима автори. Втора награда журито присъжда на Миглена Дикова-Миланова, която живее в белгийски град Гент. Третата награда си поделят Димитър Никифоров от София и Бончо Къров от Казанлък.
Литературната надпревара се организира ежегодно и е част от традиционните Славейкови празници в Трявна. Наградите на отличените бяха връчени в рамките на тържествата през месец юни.
Ето и стихотворението на Бончо Къров:
В КОКОШЕТО ЯЙЦЕ
На Андро Пресолски
във вихъра си времето
и тъкмо се потапях
в цветовете на дъгата,
когато двата свята си поделяха
омразата, барута и земята.
Безмълвни свидетели бяха иконите –
как орешетваха храма на бога.
Тогава ми никнеха детските спомени,
които ще пазя до гроба. И в гроба!
На изток от рая се дялаха камъни,
трябвали много, за новата Троя
и аз щях да бъда един от стопаните –
верният страж и работникът „в строя“
Изглежда безумно се бяхме увлекли,
щом нашите млади гръбнаци пращяха
подобно краката на някой столетник,
който едва си стои на краката.
А как са изчезнали всичките камъни
кой да помисли и кой да попита!
Троянският кон бе преспал на площада ни
и там бе помлян на трески – от глава до копита.
Коварни ахейци в търбуха му нямаше,
няколко плъха, до смърт изгладнели,
отвътре се зъбеха – зли и уплашени…
Сякаш… сами си се бяхме превзели.
А един усмихнат старец,
към отвъдното поел,
спокойно обясняваше
на своята тояжка:
„… в кокошето яйце не спи орел,
дори и да го мъти стара квачка…“
Бончо Къров
Последвайте ни и в Телеграм
