Изложба „Срещу забравата“ с картини на вярната спътница на Чудомир – Мара Чорбаджийска подреди Литературно-художествен музей „Чудомир“ по повод 130-та годишнина от рождението на талантливата художничка. Събитието е включено в 30-те празници Чудомирови празници, които организират Община Казанлък, Фондация „Чудомир“ и ЛХМ „Чудомир“. 20 творби на съпругата на твореца украсиха една от залите на музея, а за представянето бе поканен проф. Марин Добрев, който е сред изследователите на нейното творчество. В своята лекция за Мара Чорбаджийска той припомни за изключителния й талант и отдаденост на изкуството. До последно обаче жената до Чудомир е и негова опора. Около 1000 творби на художничката се пазят днес в хранилището на ЛХМ „Чудомир“, разказа директорът на музея Добрина Матова.
Мара Нонова е потомък на един от най-известните тревненски възрожденски родове в иконописта – Витановия. Родена е на 22 февруари 1895г. в Марица. Баща й Иван Нонов е учител, а сред предците й е зограф поп Кочо Витанов. Формирането на отношението й към света на изкуството е повече от естествено. Самата тя се е възприемала като артистична натура още от ранното си детство и това е предопределило нейния земен и творчески път, припомни проф. Марин Добрев.
Детството на Мара Нонова преминава в Стара Загора, където учители по рисуване са известните по-късно художници Васил Маринов, Никола Стоенчев, Димитър Куцаров. Техните изложби през първите две десетилетия на 20-я век оформят окончателното й решение да стане художник. Тя постъпва в Художествената академия, където учи живопис при проф. Иван Мърквичка и проф. Стефан Иванов. Завършва Академията през 1921 г. и се омъжва за Чудомир. През 1922 г. е назначена като учител по рисуване в Казанлъшката прогимназия. Започват участията й в колективни изложби. Вниманието си младата художничка насочва към пейзажа, натюрморта и портрета.
През 1928 година е включена с нейни творби в изложба на дамския портрет, организирана от „Дружество на художниците в България“. През 1929- 30 г. заедно с Чудомир са командировани във Франция, за да проучат методите на обучение по рисуване в парижките училища. Наученото там тя ще пренесе в училищната си дейност веднага след завръщането в Казанлък.
Едно поколение казанлъчани ще си спомнят с умиление за нейните часове по изобразително изкуство, а ония, които са имали щастието да посетят тогава дома им с Чудомир, говорят за необичайната атмосфера на антрето и стаите, пълни с картини и книги, посочва в една от своите публикации за Мара Чорбаджийска проф. Марин Добрев.
През 1945 г. Мара Нонова е пенсионирана. Цялото й време през следващото десетилетие и половина е за съзерцание и живопис.
През 60-те години творческата й активност видимо спада, а със заболяването на Чудомир тя все по-рядко посяга към четката. Организира голяма самостоятелна изложба в София. След смъртта на Чудомир в края на 1967 г. ограничава контактите си с външния свят, приемайки понякога само най-близките си приятелки. Умира на 8 май 1974 година.
Приживе Мара Нонова Чорбаджийска е представила творчеството си в дванадесет самостоятелни изложби. Основната част от нейните произведения се съхраняват от Литературно-художествен музей “Чудомир”. Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, градските художествени галерии на Казанлък и Стара Загора, както и множество частни сбирки в страната и чужбина.
Последвайте ни и в Телеграм
