Lactobacillus bulgaricus или за супергероя на добрите бактерии, който завладя Япония
Как българското кисело мляко подхрани меката дипломация и културното сътрудничество
с Япония? Един нов документален филм на режисьора Николай Василев, роден в Казанлък, разказва за това –
за суперсилите, с които българският бацил властва над човешката култура. Не можа да му
устои дори Япония, която не дава доверието си всекиму.
Тази история е истинска. Главни герои в нея са българката Мария Йотова, културен
антрополог и професор в университета Рицумейкан в Япония и японската компания
Мейджи, която от 50 години присъства на японския пазар със своя бранд „Meiji Bulgaria
Yogurt“.
Историята на киселото мляко е древна, точно както на всеки супер герой. За него
споменава дори Херодот, който го свързва с траките, населявали нашите земи.
Произходът на киселото мляко не е изяснен от учените. Друга теория сочи, че то е
тръгнало от Централна Азия и Месопотамия около 5000 г. преди новата ера с
опитомените животни, даващи мляко. Най-вероятно ферментацията е станала случайно,
на много различни места, по различно време. Как точно се е наричало тогава киселото
мляко не е сигурно. Но със сигурност е влязло в легенди, напомнящи холивудски
сценарий с крале, султани и мъдри лечители. Прелюбопитна е историята от 16.век за
френския крал Франсоа Първи. Говорело се, че страда от тежки стомашни проблеми,
иначе казано…. от диария. Изглежда доста се е обсъждало кралското разстройство,
защото един ден тогавашният му съюзник – Сюлейман Великолепни, му изпратил свой
лечител и стадо от 40 овце. Лечителят всеки ден подквасвал овче мляко и го вписвал в
кралската диета. Тази храна спечелила благодарността на френския крал и това е може би
първото отбелязано съобщение за лечебните свойства на киселото мляко. Но лечителят
запазил тайната на подквасването.
Пет века по-късно екип от четири българки, които живеят в различни краища на света,
допуска възможността киселото мляко да се подкваси в космически условия!
Преди година статия за тяхната идея е публикувана в Journal of Ethnic Foods, на базата на
експеримент по време на симулирана марсианска мисия в пустинята на Юта, САЩ.
Българското кисело мляко в диетата на астронавтите отново е под светлината на
прожекторите и има шанс да отиде в космоса, благодарение на изследователките
Изабела Шопова и Диана Богоева от Австралия, проф. Светла Данова от БАН, България и …
проф. Мария Йотова от Япония. Нейното участие в този проект не е случайно.
Днес проф. Мария Йотова е известна като задълбочен познавач на технологиите за
производство на млечни продукти в Япония. Когато тръгва за специализацията си в
„страната на изгряващото слънце“, тя иска да се занимава с организационна култура и
бизнес антропология. Но японският преподавател, с когото се съветва, е от Националния
музей по етнология в Осака. Той й обръща внимание върху съдбовната връзка с прочутото
световно изложение „Осака експо“ през 1970 г., когато японският император Хирохито за
първи път е опитал българско кисело мляко. Десетилетия оттогава асоциацията, която
изниква в съзнанието на японеца при думата „България“, несъмнено е киселото мляко,
убеден е преподавателят. Ето така Мария решава да следва българската си следа и
променя темата на дисертацията си, за да се превърне в японски „доктор по киселото
мляко“, както често я наричат.
Днес тя прави общи проекти между нейните студенти в „Рицумейкан“ и корпорацията
Мейджи – единственият лицензиран от България производител на кисело мляко в Япония.
„Мейджи“ има стогодишна история и последните 50 са свързани с бранда „Meiji Bulgaria
Yogurt“. Но преди да се превърне в лице на компанията, брандът преодолява драматични
изпитания. Те започват след визитата на японския император Хирохито в българския
павилион на „Осака експо’1970“. Предисторията на тази случка е малко известна дори в
Япония.
Проф. Мария Йотова е имала късмета да познава едно от главните действащи лица – г-жа
Сонода Тенкоко. В края на 60-те години на 20.век г-жа Сонода е съпруга на външния
министър и е първата жена-депутат след Втората световна война. На дипломатически
прием през 1967 г. се запознава с българския посланик. „Хубав, здрав, прав човек. А в
нашето семейство сме под стрес и изглеждаме уморени“, разказвала Сонода сан. През
1967 г. в българското посолство се сменят двама посланици – Христо Здравчев и Начо
Папазов. Не успяхме да уточним кой от двамата е бил представителният хубавец,
впечатлил г-жа Сонода. Но тя го пита каква е тайната на свежия му вид и в отговор
получава покана да посети българското посолство и да опита истинско кисело мляко,
което дотогава е абсолютно непознато в Япония. Съпругата на посланика й дава българска
закваска и я научава как да я използва.
Г-жа Сонода изпитва ефекта върху себе си и своето семейство, а после тръгва да
убеждава цялото японско външно министерство да кваси кисело мляко! И при всяка
възможност говори по медиите за невероятните му качества. Отнасяла се със
страхопочитание към работата на млечнокиселите бактерии, приемала ги като живо
същество, което дава сили на хората. Пращала закваска на всички, които й поискат,
обсипвали я с благодарствени писма и така г-жа Сонода се превърнала в първопроходец
на японската легенда за българския лактобацил. Толкова се вдъхновява, че учредява Клуб
на любителите на българското кисело мляко със собствен химн в прослава на млякото,
което прелетяло океана. Доживява до 98 години, убедена, че киселото мляко й е
помогнало да пребори дори раково заболяване.
Слухът за чудодейното българско кисело мляко се разпространил и според г-жа Сонода
привлякъл вниманието на самия император, така че той пожелал да посети българския
павилион по време на „Осака експо’1970“, макар това да не било предвидено в
официалната му програма. Там го посрещат с погача, хляб, сол и… кисело мляко!
До този момент в Япония има само сладки млекца от познатите йогурти, а това е соленко,
с лек алкохолен привкус, което домакините от българския павилион приготвили
специално за императорската визита и наистина впечатлили владетеля на Трона на
хризантемата, разказва проф. Мария Йотова. Отговорникът на павилиона Тодор Дичев
владеел отлично японски и не пропуснал да разкаже пред император Хирохито историята
за българския лекар д-р Стамен Григоров, който през 1905 г., още като студент в Женева,
открива специална бактерия в проби от българско кисело мляко и я нарича Lactobacillus
bulgaricus. Световна слава на „българския бацил“ обаче дава нобеловият лауреат Иля
Мечников, който свързва в изследванията си дълголетието на българските столетници с
консумацията на кисело мляко. Всичко това било толкова интересно за императора, че
той прекарал 45 минути при българите, вместо предвидените 15. И дори пожелал същата
програма да се повтори на следващия ден за принца и принцесата.
Е, за медиите това е сензационна история. И те я подемат! Започва истински да се шуми
за могъщия здравословен ефект на натуралното българско кисело мляко. Точно тук в
историята за нашия супер бацил влиза японската корпорация „Мейджи“. Директорът на
компанията изпраща екип от специалисти, който да опита българското чудо. По това
време „Мейджи“ е на пазара от половин век като производител на млечни продукти и
захарни изделия. Според специалистите българското кисело мляко не отговаря на
концепцията на японците, привикнали дотогава към сладкия вкус на йогуртите. Пишат
доклад, в който уверяват, че пазарът няма да приеме този шокиращ кисело-резлив
продукт от България.
Но директорът решава друго. И понеже Япония е едновременно модерна и технологично
развита, но знае как да пази традициите, директорът на „Мейджи“ е убеден, че трябва да
научи японците как да ценят истинския вкус на здравето. Затова по негово нареждане
шокираните служители на компанията започват да разработват производство на новия
продукт. Успяват да го направят само за една година и идва нова драма на пазара –
заваляват писма с оплаквания на потребители, които считат, че са измамени да си купят
някакво прокиснало мляко.
Именно на този етап корпорацията прави „показно“ как, когато си убеден в качеството на
продукта си, можеш да обърнеш потребителските нагласи с бизнес дипломация и
реклама. Годината е 1971. Първоначално българската страна е отказала да им позволи да
използват името „България“ в техния бранд. Как една частна фирма ще използва
гордостта на България – киселото мляко? Сагата с преговорите продължава 2 години. В
крайна сметка тогавашното държавно предприятие „Млечна промишленост“ получава
разрешение да изпрати свои специалисти в Япония заедно с автентичните закваски. През
1973 г. „Meiji Bulgaria Yogurt“ се появява на пазара, предшестван от могъща кампания,
която промотира вкуса на българското кисело мляко с посветеност и завидна упоритост.
От „Мейджи“ добре знаят, че по принцип млечните продукти са чужди за културата на
хранене в Япония – те навлизат едва след Втората световна война, основно прясно мляко
за учениците. Затова в рекламите „киселото мляко“ се превръща в „свежо“, като се
набляга на ефекта му върху човешкото здраве и дълголетие. Кампанията продължава
години наред в медиите – представят произхода на „свежото“ мляко от България – една
страна с древна култура и красива природа, запазила тайното знание за силата на своята
абсолютно натурална храна. Нещо повече – „Мейджи“ предоставя база данни за научните
си изследвания върху киселото мляко и получава сертификат от японското правителство
за висок функционален стандарт. И се сдобива с още един ореол.
Сега в Япония всеки ден се произвеждат и доставят милион и половина кофички кисело
мляко. А стартът преди 50 години е бил със скромните 20 на ден. Всеки месец от България
пристигат пратки с автентична закваска. Дори при леко отклонение в качеството на
прясното мляко, добрата закваска може да повлияе за отличен краен резултат. В това се
състои чудотворността на българските лактобацили, признават специалистите на
компанията. Всяка сутрин повече от половината японски домакинства закусват българско
кисело мляко.
Проф. Мария Йотова обаче е убедена, че икономическата изгода от предоставения
лиценз не е единствената полза за България. Тя разказва, че японците изпитват
благодарност и отговорност за това, че страната ни е споделила с тях своята хилядолетна
бактерия, която прави чудеса за здравето. Когато започват икономическите катаклизми на
прехода у нас, наследникът на някогашната „Млечна промишленост“ – LB Bulgaricum, е на
път да фалира. Тогава „Мейджи“ дарява нови уреди на предприятието, задейства общ
проект с японското правителство и значима финансова подкрепа. Не по-малко щедри са в
своята мисия за прослава на българската култура и спорт в Япония. Били са спонсори на
Калоян Махлянов – Котоошу, подкрепят българската опера и балет.
На 22 януари от 21:00 часа БНТ ще излъчи филма „Българската бактерия“ и пълния разказ
за приключенията на киселото мляко отвъд океана.
Някога Сонода сан е превърнала квасенето в свещен ритуал и японците продължават да
го ценят с почти религиозна посветеност. В България сме свикнали с неизменното му
присъствие и сякаш не му обръщаме толкова много внимание. Кой знае, ако Lactobacillus
bulgaricus изчезне един ден, дали няма да се наложи да поискаме вторичен внос от
Япония? Там наистина знаят как да съхраняват не само щамове, но и култури.
Последвайте ни и в Телеграм
