Елена Мутева е първата българска поетеса, едва 25-годишна коварна болест я отнася от този свят и не успява дори да остави своя снимка, но пък е завещала строфите си. Стиховете ѝ са публикувани посмъртно, а самата тя става вдъхновителка за написването на първата поема в българската възрожденска поезия – „Стоян и Рада“, от Найден Геров, който бил силно влюбен в красивата Елена, покосена от туберколоза.
Елена е внучка на известния казанлъчанин Хината, на чието име е кръстена улица в Казанлък. Това разкрива в доклада си Николай Вапирев (на снимката горе), участвал в тазгодишните Будителски краеведски четения, провели се в Исторически музей „Искра“ миналата седмица.
Вапирев разказа за Христо Николов Кироолу Хината – богат търговец с кантора в Пловдив, водил търговия с Виена и Одеса. Закупувал кожи, вълна и други стоки, които изнасял за Австрия, Сърбия и Влашко. Той изпращал кервани от по 20-30 коня, натоварени със стоки, придружени от въоръжена охрана. През 1836 г. дал 2 500 рубиета за съграждане ново здание на Взаимноучителното училище (днес там се намира СУ „Екзарх Антим I“), освен това дал и 15 000 гроша, които да служат за фонд за поддържане учителите.
Първата заслуга на Хината е докарването на доста много чешми в Казанлък. Досега е запазена плочата на чешмата в двора на църквата „Света Богородица“, която е строена през 1812 година, месец октомври, с дарение от Христо Николов. Заради многобройните си дарения Хината е записан в списъка на благодетелите на Казанлък. След около 1838 година той се преселва в Одеса при дъщерите и внуците си, сред които е и Елена Мутева.
Тя родена в Калофер през 1825 година, където майка ѝ Мария се омъжва за Стефан Мутев и ражда общо шест деца – три момичета и три момчета. Кърджалийски орди нападат богатия Калофер. Той е опожарен и разсипан.
Семейството на Елена Мутева е принудено да емигрира в Одеса. За кратко време „жълтата гостенка“ отнася в гроба бащата, майката и двете й сестри. За нейното възпитание и обучение се грижат тримата ѝ по-големи братя, както и леля ѝ Ана (сестра на майка ѝ) и нейният съпруг Стефан Тошкович, известен търговец и благодетел. Елена израства в едно добро семейство и с жадни очи попива книгите, които ѝ предоставят двамата й братя Христо и Димитър, хора отдадени на науката.
На Елена Мутева са преводите на редица шедьоври на руското приказно богатство и руската поезия. През 1851 година превежда популярната книга на А.Ф.Велтман „Райна – българска царица“, която след бързото изчерпване на тиража е издавана още четири пъти до края на века. Известна е още със своята колекционерска страст – събира народни легенди и песни, като две от песните „Радо, бяла Радо“ и „Ах, Мара, бяла цвето“, и днес се пазят в музея на чешкото кралство, като образци на българското народно творчество.
Стихове на Елена Мутева са публикувани посмъртно в цариградското списание „Български книжици“, издавано от нейния брат Димитър – доктор по философия, който по-късно става директор на прочутата българска гимназия в Болград – Бесарабия. Освен това, той е полиглот и преводач, който за първи път превежда у нас бележития роман на американската писателка Хариет Бичер – Стоун „Чичо Томовата колиба“.
Найден Геров, приятел на братята ѝ, е тайно влюбен в красивата Елена. Той ѝ посвещава поемата си „Стоян и Рада“, която е първата поема в българската възрожденска поезия.
Последвайте ни и в Телеграм
