На 82-годишна възраст след сърдечно заболяване и мъчително боледуване тази нощ ни напусна Мария Стоянова, която отдаде 66 години на сцената на Народно читалище „Искра-1860“ в Казанлък.
Примата на Казанлъшката оперета си отиде от нас в годината, в която читалището навръшва 160 години, но ни остави цяла вселена от ярко сценично присъствие, отдаденост на публиката и любов към казанлъчани.
Едни от най-ярките образи в оперетната класика, сътворени от Мария Стоянова, са:
- Хана Главари от „Веселата вдовица” на Лехар.
- Нанси от операта „Марта” на Флотов
- Силва в „Царицата на Чардаша”
- Катрин в Мадам Сан Жен – в оперетата на Парашкев Хаджиев
- Графиня Марица от едноименната оперета на Калман
- Елена от „Хубавата Елена” на Офенбах
- Мария от „Студентката” на от Иван Широв
- Камелия в „Младостта на Маестрото” от Виктор Райчев
- Княгинята в „Птицепродавецът” на Целер
И още много други главни героини е изиграла Мария Стоянова в над 25-те оперни и оперетни спектакли на Музикалния театър на Читалище „Искра“.
Творчеството на Мария Стоянова, чистият и изнесен глас, вярното извличане на тона, артистичността – всичко това й донесе златни медали от републикански фестивали на художествената самодейност. Казанлъшката публика я обичаше и аплодираше. Колегите й от Държавния музикален театър „Стефан Македонски” София – Ной Николов, Видин Даскалов, Минко Босев, Божана Продева, Хермина Михайлова, Хрисанд Бъчваров, Хари Харалампиев, Валентин Спасов, партнирали си с нея, винаги са заявявали, че Мария Стоянова е едно истинско бижу на Казанлъшката оперета, почитаха я и като актриса, и като човек.
Творческият си път на сцената на читалище „Искра” Мария започва като балерина. Дебютът й е в „Танца на самодивите” от операта „Гергана” на Маестро Георги Атанасов през 1954 год. Междувременно Мария Стоянова пее в училищния хор и е негова солистка. Следва и първата роля в оперетата „Аршин Маллан”, но малко преди премиерата, на 1 януари 1955г. избухва пожар, запалва се покрива на зрителна зала по време на кино прожекция. Мария вижда падащите огромни огнени пламъци в салона. Тя, заедно с много други хора, участва в спасителните действия, за да не стигне пожарът до книгите в библиотеката.
В последвалата 1956 година се създава Естрадно-сатиричен състав, чиито ръководител е Жоро Николов. Мария Стоянова, естествено е в него и участва в първата му постановка – „Не съм от тях”. Следващите две години звездата на младата певица изгрява на казанлъшката сцена – Щаси в оперетата „Царицата на Чардаша” на Калман и „Мамзел Нитуш” в едноименната оперета на Ерве.
Периодът 1958-59 год. Мария Стоянова прекарва в София, където учи оптика. Завръщайки се в Казанлък, създава семейство и става майка на две талантливи дъщери, отдава се пълноценно на сцената и културата. Смъртта на едната й дъщеря я потапя в изключителна скръб и благодарение на храмовото изкуство и отец Петко Мотев, тя намира сили да продължи напред с мъдрост и нова енергия в изкуството.
Мария Иванова е родена на 2 май 1938г. в гр.Карнобат. Детството й преминава в село Люляково. В него са и първите й стъпки в сценичното изкуство – детски оперети и театрални спектакли, подготвяни от нейните учителите.
През 1952г. семейството на Мария идва в Казанлък. Майка й преподава в Училище „Бончо Шанов”, днес ОУ „Кулата”, а баща й работи в Лесничейството.
Самата Мария започва 8-ми клас в Гимназията „Кирил и Методий”. Включва се доброволно в Археологическата бригада под ръководството на Чудомир – разкопките на древната тракийска столица „Севтополис“.
В своята активна певческа дейност, освен че играе в Музикалния театър, е солистка на Камерния оркестър при Читалището с диригент Христо Иванов, солистка е на хоровете при предприятията „Димитър Благоев”, „Хидравлика” и „България”.
15 години пее в хор „Ехо” при Туристическо дружество „Орлово гнездо”. Участва в постановки на Драматичния театър и Сатирата.
Мария Стоянова е била 18 години ритуалчик в Община Казанлък, споделяла е радостта с хиляди брачни двойки и деца по време на сватби и кръщенета.
27 години пее в хор „Св. Йоан Дамаскин” към храм „Св. Пророк Илия”.
16 години беше и част от Вокална група „Севтополис” при Читалище „Искра” с ръководител Дечко Бакоев.
През 1997год. Мария играе в Театър „Искра”, където заедно с Георги Антов и Мариана Вълкова представят „Ела душко…”, а по-късно, от основаването на професионалния театър „Любомир Кабакчиев” – 12 години бе актриса в него. Помним я в пиесите „Кой изяде Джеймс Кук”, „Балканът не е мъртъв”, „Железният светилник”, „Пепеляшка”, „Бизнес по италиански”.
Участвала е в тракийските проекти на Читалище „Искра“ – ритуал-спектаклите „Мистерии в долината” и „Посрещането на Великия Покровител”, където се превъплъщава в Богинята-Майка. По случай 80-ия си рожден ден и 80 години Музикален театър в Казанлък, тя издаде автобиографична книга със заглавие „Един живот и още нещо”. Биографията й е съсредоточила значителни части история, култура и изкуство.
Отдадена на обществената и родополезна дейност, Мария Стоянова бе и общински съветник в първия демократично избран общински съвет в мандат 1991-1995год., член бе на Настоятелството на НЧ „Искра-1860“, няколко поредни мандата, винаги подкрепяща творците, с особена грижа за младите. Достолепната Мария Стоянова бе обединител на няколко поколения казанлъчани. Тя носеше онзи заряд, който имат само талантливите хора. С почит и уважение нейната биография и днес е модел за множество млади творци и граждани на община Казанлък.
Утре от 12:00ч. е насрочено опелото в Куленската църква, а от 13:00ч. ще е погребението на Старите гробища.
Дълбок поклон пред светлата й памет!
Медийна група „Вис виталис“ изказва искрени съболезнования на близките й и на целия колектив на Нардно читалище „Искра-1860“.
На снимката: Мария Стоянова на сцената на читалището по време на честването на 150-та годишнината на „Искра“ през 2010 г.
Последвайте ни и в Телеграм
