На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд с манифест обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя, а Княжество България става независима държава начело с цар Фердинанд. Високата порта, а след това и великите сили признават официално българската независимост.
Денят на независимостта е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.
Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.
Денят на Независимостта се отбелязва тържествено в различни краища на страната, но център на националното честване е Велико Търново.
Мястото, което Фердинанд избира, за да провъзгласи Независимостта, не е случайно. Манифестът е прочетен в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, за да се подчертае приемствеността с Втората българска държава.
Политическият акт е извършен от правителството на Александър Малинов.
Условията за обявяване на независимостта на младата българска държава в началото на ХХ в. били изключително благоприятни. През лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да го наруши, като анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.
Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф, за да съгласуват действията си.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
Провъзгласяването на независимостта е не само голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича Царство България, а българският владетел вече се титулува цар.
Години преди това е нужна нова политика за сближаване с Русия. Началото е поставено от Фердинанд, който започва задкулисните контакти с руската дипломация.
На 19 май 1894 г. Стамболов е свален от власт. Съставено е правителство, начело с д-р Константин Стоилов.
Князът постига своето международно признание чрез помирение с Русия. Във връзка с погребението на Александър ІІІ, българска делегация, водена от митрополит Климент, на 4 юли 1895 г. е тържествено приета от новия руски император Николай ІІ. Един ден по-рано в София е посечен Стефан Стамболов и това бележи новия политически курс на България.
На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски преминава в православието и негов кръстник става император Николай ІІ. Фердинанд вече се радва на официален прием във всички европейски столици, получава най-висши ордени.
Като главнокомандуващ на войската монархът се заема с нейното модернизиране и въоръжаване и с изграждането на елитен офицерски състав.
Князът подкрепя модернизацията във всички области – изграждането на пощи, железници, гари, пристанища. Любител е на автомобилите, влаковете и самолетите, строи дворци, паркове и градини.
Във външната си политика Фердинанд постига не само помирение, но и сближаване с Русия. През 1902 г. се сключва тайна военна конвенция между двете страни.
Ограниченията на Берлинския договор, според които България е васално княжество, пречат на владетеля и на страната да разгърне напълно своите възможности. Затова Фердинанд приема идеята за независимост.
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена.
Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта.
Преговорите започват веднага, като българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък. Тогава в качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта ѝ. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
Провъзгласяването на независимостта без съмнение е най-високата точка на политическото самоосъзнаване и самоопределение на българската нация в годините след Освобождението. От тук нататък Царство България започва да подготвя окончателното присъединяване на останалите под османска власт територии.
Манифест към българския народ
„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни клаузи, с формалното разкъсване, на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Последвайте ни и в Телеграм
