В Държавния архив – Стара Загора се пазят писма и телеграми за търговски сделки на „Братя Папазоглу и си-е“ от цял свят, дори от Конго, и покана от Тунис за участие в изложение от 15 ноември 1889 г.
Държавният архив – Стара Загора показа търговските журнали – свидетелство за стопански просперитет, на казанлъчанина Ботю Папазов, един от най-едрите розопроизводители и търговци в България преди и след Освобождението. Оттам посочиха, че това документално богатство ще бъде ползвано от читател.
„Книгите са за периода 1886 г. – 1895 г. от Фонд 832К „Братя Папазоглу и си-е“ – Казанлък. Размерите им са ширина 38 см, дължина 45 см и височина 7 см. Изписани са с красив почерк от Ботю Папазов, който е записвал всяка своя сделка в тях“, уточняват архивистите.
Фирмата е основана през 1820 г. от бащата Дончо Папазов (Папазоглу) от Казанлък, който създава първата българска розотърговска къща. През 1854 г. неговите синове Димитър и Ботю поемат търговията на баща си, а тяхното предимство е владеенето на френски и гръцки език. 1858 г. те основават българска търговска фирма за износ на розово масло „Дончо Папазоглу и синове“. Фирмата за първи път, макар и през Цариград, изнася розово масло в Европа. Братята търгуват с цял свят и с времето отварят кантори в различни градове като Цариград, Александрия, Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Виена и Ню Йорк и се превръщат в символ на българския стопански просперитет през XІX век.
Съвместната дейност на братята продължава до 1882 г. Тогава те се разделят и основават две отделни фирми: „Ботю Папазоглу и си-е“ и „Димитър Д. Папазоглу“.
Във фирмата на Ботю Папазоглу се включват зет му, старозагорецът Иван Салабашев (женен за дъщеря му Мина), а така също и синовете му Стефан и Дончо.
„Запазени във фонда са поредица от писма от Иван Салабашев, от Париж 1886 г., в които той се обръща към Ботю Папазоглу с „Любезний ми тейко“, в които пространно се обсъждат търговията и в които той го известява за контактите си с партньорите им във френската столица, сред които са „Roger & Gallet”, Едмон Кудрей, парфюмна къща „Герлен“, Геле Ферес и редица други. Именно през 1886 г. българите продават в Париж големи количества розово масло, но зет му го уговаря за още по-голямо разширяване на търговията, в това число и в Америка. Посочва му в свое писмо от 22 юли 1886 г., че тъй като разполагат с огромен капитал е редно да го инвестират не само в търговията с розово масло, а и във фабрика за вълна, спиртова фабрика, търговия с кожи и жита.
За мащаба на търговията на „Ботю Папазоглу и си-е“ съдим от запазените писма и от телеграмите до тях, в които се обсъждат сключените сделки. Те са от Виена, Париж, Лайпциг, Мадрид, Барселона, Милано, Рим, Месина и Триест, Ню Йорк, Грац, Лондон и др. Запазени са писма от Швеция и Швейцария до фирмата по търговски въпроси за периода 1890 – 1913 г. Има дори от Конго и покана от Тунис за участие в изложение от 15 ноември 1889 г.
Освен на запад, фирмата има позиции и на изток, за което черпим информация от писмата на „Василий Рашев и син“ от Одеса, които доставят на българите кожи. Мащабите на продажбите и широко разклонената търговска мрежа характеризират фирмата на Ботю Папазов като една от най-големите през Възраждането и в годините на възстановена България.
Търговските журнали са свидетелство, че „Ботю Папазоглу и си-е“ са утвърдени търговци в международната търговия с розово масло и те налагат името на България като производител на търсената скъпа суровина“, разказват още от Държавния архив – Стара Загора.
По текст на Държавен архив – Стара Загора
Снимки: Държавен архив – Стара Загора
Последвайте ни и в Телеграм
