Казанлъшкият писател и журналист Веселин Стоянов щеше да навърши днес 65 години, ако не беше се оттеглил от земната суета на 56.
За него казват, че притежаваше магическата сила на добротворното и светозарното излъчване. „Веско Стоянов не си позволяваше да мрази, а се опитваше да разбира дори и онези, които извършваха подлости и предателства срещу него. Битието му не беше лесно, несгодите не съкрушаваха духа му. Но перото му не спря… За него писането беше като приключенско пътуване в неизвестното, скок в бездната на неясните и непредвидими предизвикателства“, пише в паметна бележка в него.
Георги Янев, бивш директор на Къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора, написа следните думи:
„Днес любимият ни приятел писателят Веселин Стоянов щеше да навърши 65 години. Преди осем години той ни изненада, като внезапно отлетя от нас.
Веско беше превъзходен писател, журналист с категорична позиция, есеист. Всички го обичахме заради човешките му качества и защото умееше искрено да се радва на успехите на приятелите си. Още виждам как, разнежен, цитира емоционално и проникновено стихотворението на Румен Денев „Гравюра от 12 век“, а сълзите се стичат по лицето му… Или да ми цитира стихове на Георги Николов и Тильо Тилев, да ми говори с възхита за книгите на Христо Карастоянов. Беше пожизнен политически комендант на Литературна лига „Стига“. Всяка година пристигаше в Дъбрава с нова каубойска шапка и се държеше строго и безкомпромисно – приличаше на американски шериф…
На снимките е с приятелите си Тильо Тилев и Георги Николов, а на видеото е заключителното му слово от премиерата на романа му „Моделът и неговият художник“ през късната есен на 2011 година в Къща музей „Гео Милев“. Препоръчвам на близките му приятели и почитатели – нека си спомним за този прекрасен човек!“
Публикуваме видеото с думите на Веселин Стоянов:
Последвайте ни и в Телеграм
