Веско ни напусна на 5 март преди 9 години
Веселин Стоянов е първият роден в Казанлък автор, който се осъществи в небето на българската национална литература. Той е национален автор.
В програмата по съвременна българска литература на Пловдивския университет Веселин Стоянов е включен за изучаване от студентите. Студенти пишат курсови работи за него.
За неговото творчество писаха изследвания и в Сорбоната. Превеждаха го на чужди езици. Той имаше мечта да стане писател и я осъществи. Веселин Стоянов е писател, който има своето запазено пространство в съкровищницата на българската словесност.
Бай Вес, както го наричаха приятелите му, е авторът на прословутото ласкаво определение за Казанлък като „Градеца К.“.
„На мен всичко ми се е случило – имам хубави деца, хубави книги, хубави приятели”, това споделя в едно от последните си интервюта Веско Стоянов. „Важното е да познаем любовта, който не е познал любовта, нищо не знае. Само че, хората не остават на един и същ бряг”.
За него приятелите му споделят: „Веселин Стоянов извървя труден и стръмен път в изкуството на разказа. Творчеството му беше плодотворно. Зорко наблюдаваше живота и хората. Как запомня улични ситуации. Слухът му беше остър за всяка нова дума, която чува. Той е писателят с най-богат речник в българската литература. Майстор на сюжета!“.
Есето му „Сюжет по Гершуин“ е посветено на сина му Тихомир: „…Винаги има река, в която ти да си Том Сойер, нали и твоите начални буквички са същите. Винаги ще има и девойка, която може и да не се казва Беки Татчър, но при всички случаи ще бъде с панделка в косата и непременно ще е най-красивата. Обикновено всички те са такива – най-красивите.
Само че един съвет между мъже – не го разправяй наляво и надясно това, дето е най-красивата. Четири милиарда очи веднага ще погледнат към нея, а аз никак не съм сигурен дали това е полезно, защото и най-красивото нещо, ако го зазяпат с възторг отвсякъде, нещо се променя.“
Веселин Стоянов е роден на 13 април 1957 г. в град Казанлък. Завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” със специалност „Български език и литература”. Дипломната му работа е върху творчеството на Чудомир. Има отпечатани и излъчени повече от 3000 журналистически материали във вестниците „24 часа”, „Местен 24 часа”, „Новинар”, „Марица”, „Дума”, „Искра”, „Седмични вести”, „Седмица”, „Долина”, Българско национално радио, Радио Стара Загора, Радио „Вис Виталис”, Общинско радио.
Негови разкази и есета са печатани в сп. „Везни”, „Пламък”, „Знаци”, „Страница”, „Армейска младеж”, вестниците „Български писател”, „Словото днес”, „Литературен глас”, „Дума”, „Стършел”, „Пардон”, „Шипка”, „Марица”, „Пловдивски университет”, „Искра” и други. Над 100 негови есета са излъчвани в Националното радио в периода от 1993 до 2003 г., в рубриката „По първи петли”.
Автор на романите „Аутопсия на тялото” (2007) и „Моделът и неговият художник” (2011); на сборниците с разкази „Шлагери” (1992), „Вечеря с Ангели” (1995), „Сантиментална като пума” (1999), „Шлагери” (2002), „Любов, Сънища, Думи и… други изображения на Смъртта” (2004); на пиеси, сценарии за филми и документални книги.
Негови разкази в превод на английски са публикувани в американските електронни издания: Global Inner Visions E-Zine и New Works Review.
Член на редколегията на вестник „Словото днес” и списание „Везни”. Член на Съюза на българските писатели от 1999 г.
Веско стана Доктор хонорис кауза на вестник „Пловдивски университет“ през вече далечната 2011-а. А в литературния сборник „10-а аудитория“, издаден в още по-далечната 1981-ва, е поместена и единствената му лирична творба „Плач за Федерико Гарсия Лорка“.
Последвайте ни и в Телеграм
