Вчера вечерта в Археокомплекс „Долината на тракийските царе“ бе прожектиран документалният филм „Формулата на Тео“, посветен на живота на гениалния казанлъшки учител по физика Теодосий Тедосиев. Учениците му обират медалите на всички олимпиади, а университетите Харвард и Принстън се състезават за тях. Самият режисьор на филма Николай Василев някога е бил сред учениците на „златния физик“ на България.
За всички, които не са имали възможността да се насладят на прожекцията, ето част от нещата, които казва самият герой на филма за пътя си на учител-новатор. Следващите редове обрисуват гения, мъдростта и скромността на Тео:
„Пътят към великото е път на страдания. Трябва да се мине през страдания, за да дойде после лекотата. Няма лесни успехи. Но човек трябва да вложи страст – 20 хиляди часа страст! Много пъти съм казвал, че няма богоизбрани народи – има богоизбрани личности. Който си избере Господ, става богоизбран.
Себе си смятам за хуманитар, попаднал между хората на точните науки. Имаше време, когато смятах себе си за велик поет и велик художник, който трябваше да стане учител, за да има много свободно време – за да не бъде казионен поет и казионен художник. Затова реших да завърша специалност, с която да имам тази свобода. После се оказа, че не било точно така. Не мога да си върша работата как да е и да използвам свободното си време да си правя изкуство за самото изкуство. А се оказа и че от всяка професия може да се направи изкуство. И то голямо изкуство – от изключителен мащаб.
Бяхме четири деца – двама братя и две сестри. С майка ми в една кухничка сме живеели, където перпендикулярно на един креват спим със столчета отпред, защото краката ни стърчат на края на кревата. Като в приказките. Приказно детство – събуждам се сутрин, стъклото цялото в ледени цветя, и аз като най-голям ставам не да нацепя, а да разбия дърва с клинове и чукове. Коренища, защото това бяха най-евтините дърва. Баща ми купуваше с чували по 160 кг боб наведнъж. Сутрин, обед, вечер… няма първо, второ, трето – незапържен боб със салатка от лук, оцет и олио, малко маслинки, здравословен черен хляб и така.. Но и четиримата – с университетско образование. Уважавани хора.
Баща ми беше велик възпитател – аз не съм толкова добър като него. Той умееше да направи нещо да е смислено. Най-често чрез ограничения, оскъдица, чрез създаване на интерес. Отруден човек, който е работил много и е създал огромно предприятие като е започнал от отрицателните числа, не даже от нулата – след 9-ти национализирано. Губи всичко. Не му дават да управлява предприятието, което е създавал цял живот. На 45 години започва живота си отначало – с млада жена (18 годишна) и едно малко бебе, тоест аз… Взема инструменти под наем и започва да работи, а е бил творец в предприятието си. Отглежда 4 деца – всичките с университетско образование, като принципът беше: „Не събирай богатства, които молец ги гризе, ръжда ги пояжда“, тоест нещо, което могат да ти го вземат. Ако имаш нещо в тебе вътре, него няма как да ти вземат.
Нашият баща ни хващаше на работа, защото бяхме голямо семейство, което трябва да се изхранва, да се издържа. И ние никога не сме смятали, че баща ни е някакъв злодей. Напротив – много си го обичахме. През ваканциите сме работили от тъмно до тъмно.
Нещо, което съм научил от моя баща: „Трябва да оставиш хората малко да те използват, иначе за какво си им?“ Цял живот съм правил това – търсил съм някой да ме „използва“, децата да ме използват. И никога не съм давал частни уроци срещу пари. Школата ми е напълно безплатна. На някой като му платят пари по някакъв проект, работи 20 часа и на 20-тия час си пуска тебешира – спира до там. Аз работя 2000 часа без да си пусна тебешира и да спра до там.
Ако съм направил нещо, то е било въпреки системата. Някога имах един директор, който казваше за мен и преподаването ми: „Работи по неправилна методика, обаче има изключителни резултати.“
Големите постижения се правят на границите между науките и изкуствата. И само една много широко скроена личност, която може да излезе от плоскостта на баналното знание, може да направи големите постижения. Освен това емоционалната култура и тя е много важна. Една изключително трудна логическа задача може да се реши по-лесно, ако човек има емоционалната настройка, ако му е приятно – просто я решава в друго състояние.
Големите личности са с безпределни мащаби във всяко отношение – на мислене, на чувстване… и такъв човек е, който може да направи свръхпостиженията.
Една от основните точки в моята система за силов интелект е свободата като производителна сила. И това е още от преди демокрацията, в онази там тоталитарна епоха – винаги са ме критикували, че моите ученици били прекалено буйни, прекалено свободомислещи и прекалено свободно говорели. Поради тази причина през последните десетина години моите директори не ми дават да съм класен ръководител – защото учениците ми били прекалено свободни. Ами без тази свобода те не могат да бъдат творчески личности и да печелят златни медали!
Свобода, съчетана с висок трудов и човешки морал. Това е свободата на творческия човек, на Господ, а не на деструкцията и анархията. Свобода, която има морална подплънка.Когато за първи път влязат при мен ученици в клас, първото нещо, което им обяснявам е, че един добър майстор на банички заслужава по-голямо уважение от един некадърен професор.
Хората се раждат различни – имат различни възможности по рождение. Един се ражда като Стефка Костадинова, която може да скочи над 2 метра височина, а друг се ражда парализиран и не може да си прескочи чехлите. Някои се раждат красиви, някои грозни… И питам сега: „Това хубаво ли е, лошо ли е?“ Първата реакция е: „Много лошо!“ Казвам: „Не, не може да се направи общество само от професори. Едно общество има нужда от хора, които сутринта с камиона да докарат топлите банички, някой да смели брашното, някой да изоре нивата и т.н. Едно общество е добро с това, че има разнообразие от хора. И всеки човек трябва да бъде обичан и уважаван според това, което той лично може да прави.“
Имаше едно време един Ивайло, майката и бащата на който в края на всеки срок идват да ми се молят да му пиша три, понеже те се били унижавали. И аз млад и зелен – пиша му три. А не е трябвало. Момчето завърши средно образование, а не трябваше – просто няма такива възможности. Отиде войник, а не трябваше да отива – трябваше да отиде трудовак, където му дават една кирка и други хора командват какво да прави. Изпращат го на границата – граничар. И понеже е с образование, изпратили го да оправя електрическите заграждения по границите. Неграмотен човек, който не разбира от електричество – уби го тока, умря. (А майката 16 години не е могла да забременее с него…)
На мен до ден днешен ми тежи на съвестта това момче. Ако му бях писал две, щеше да бъде жив. Така че двойката може да бъде животоспасяваща оценка. Проблемът е справедлива ли е тази оценка, правилна ли е. Целта на оценката е човек да разбере, че „за това ставам – за това не ставам“.
Днес е световна тенденция проблемът с възпитанието. Липсва възпитанието. Това е световна тенденция, но при нас болестта е много тежка. Има възпитани народи, които ценят знанието. В момента това са народите от далечния Изток.
Има неща, които не са най-доброто, с което може да се гордеем, но това е човешкият материал и ние трябва да направим каквото може. И се оказа, че може! Една малка България има от международните олимпиади по физика толкова златни медали колкото Франция и Великобритания взети заедно и две трети от тези медали са излезли от тук. Това говори колко много са неизползваните резерви на нашето общество.
Един руски академик – Арбатов, беше казал, че в момента се наблюдава вторично подивяване на народите. И какво може да се направи? Кое е реалното? Спасяваме спасяемото. Не може всички да спасим – има хора, които искат да подивеят, да се върнат към дивачеството. Да се връщат. Обаче спасяемото трябва да бъде спасено и аз се опитвам това да правя“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
