По традиция и днес в деня на Света Петка нейна икона с вградена частица от мощите ѝ е изложена в храма, чийто патрон е светицата, в казанлъшкото село Енина. Иконата бе пренесена от кметицата на селото Димитрина Дончева от Шипченския манастир, където е домът на светинята. Тя ще остане до края на деня в храма „Света Петка“, а миряните могат да ѝ се поклонят и помолят.
Традицията на Петковден иконата да напуска Шипченския манастир за ден е от десетина години и е по инициатива на някогашния игумен Януарий Джангозов. Според паметливи енинци отец Януарий получил частицата от мощите на светицата от русенски храм, поръчал специално да изработят иконата за църквата на манастира, а впоследствие игуменът предложил за няколко часа светинята да бъде показвана в Енина на всеки 14 октомври.
Църквата е многократно разрушавана, най-старата се предполага, че е построена по времето на Иван Асен II. Събирането на мощи на светии е покровителствано лично от царя. По негова по молба през 1237-1238г. тленните останки на Света Петка Българска (родена в с. Епиват на Мраморно море) се прехвърлят на българска територия. Делегацията преминава и през с. Енина, това е най-краткият и използван път през средновековието от Константинопол през Августа Траяна (Стара Загора) към столицата Търново. Процесията със светите мощи решават да пренощуват в Енина до старата църква „Св.Георги“. По традиция на мястото, където процесията нощува се издига църква.
В този храм Левски основава революционен комитет.
Най-старият български ръкопис, открит на българска територия, „Енинският апостол“ е открит от строители в църковната варница през 1960 г. при едно от многото възстановяване на църквата. Старобългарският ръкопис е с ценни палеографски и езикови особености. За разлика от много други подобни, които са открити или се съхраняват в чужди библиотеки и музей. В момента документа се съхранява в Народната библиотека.
От дългогодишният престой във варта, са нанесени непоправими щети по листите на книгата. Корицата на книгата не е открита. Това, което е открито и реставрирано е всичко на всичко 39 пергаментни листа, като нито един не е запазен цял. Предполага се, че са били около 220 листа, а запазените са от средната част на книгата. „Енинският Апостол“ е препис на „Апостола“ – книга преведена за първи път от Кирил и Методи. Специалистите проучили текста констатират, че „Енинският Апостол“ е написан от опитен калиграф, не луксозно издание за всекидневна употреба с всички белези на старобългарските ръкописи от IX-Xв. Липсва разделяне на думите, което е характерно за тогавашния начин изписване. В част от текста се срещат букви на глаголица. Уникално е, че е писано не над, а под начертаната линия (висящо писмо). Има само още един такъв известен пример. Числата са изобразени с буквените си знаци, както изисква кирилската цифрова система. Липсва използването на малък еров знак, което е било рядкост по времето на написване на книгата. Текста с чисто морфологичните и синтактичните си характеристики, дава информация за различни части на речта и тяхната употреба. Той е показателен за това, как се е развивал езика и какви методи на работа се утвърждават по това време. Този безценен паметник на българската и световна култура е включен в регистъра на програмата на ЮНЕСКО „Паметник на света“.
Последвайте ни и в Телеграм
