Наричаха Мерсия Макдермот „по-българка от българите“, тя е и най-известният биограф на Васил Левски, Гоце Делчев и Яне Сандански. Приживе Макдермот написа: „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“. Мерсия си отиде на 28 март, само седмица преди да навърши 96 години. Тя запозна света с Апостола.
Бъдещата британска писателка и историчка участвала в международна младежка бригада, която се включва в строителството на язовир „Копринка“, припомниха масово медиите по повод кончината й. Началото на строителството му започва в края на март 1947-а, но реално изграждането започва 1948 -1949 година. Първоначално го строят бригадири, впоследствие имало и международна строителна бригада. В началото всичко се работи на ръка, много бавно и примитивно. Там някъде между каруците с камъни за язовирната стена, теглени от волове, вероятно започва романът на Мерсия и бъдещия и съпруг.
Мерсия Макдермот завършва руска филология в Оксфордския университет през 1948 г., но година по-рано през лятото на 1947 г. с група английски студенти отива на бригада в бивша Югославия и там за първи път установява контакти с българи, сред които е и поета Павел Матев.
На следващата година е част от международна младежка бригада, която участва в строителството на язовир „Копринка“. Отличилите се чужденци бригадири, сред които е и Мерсия, имат среща с Георги Димитров в двореца Евксиноград на Черно море през 1948 г. Докато работи на язовир „Копринка“, Мерсия се запознава с бъдещия си съпруг Джеймс Макдермот, от когото има дъщеря Александра.
.
Завръщайки се в Обединеното кралство през 1948 г., Макдермот се записва в курс по български език в Училището по славянски и източноевропейски изследвания на Лондонския университет. След това цялата й преподавателска и научна дейност е тясно свързана със страната ни. От 1957 до 1989 г. общественичката посещава или живее в България. През 1963 – 1964 г. и от 1973 до 1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това води курс по „Националноосвободителното движение в Македония“ в Историческия факултет на Софийския университет до 1989 г.
Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон.
През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода от 1392 до 1885 г.
Известна става обаче с книгата си за Левски – „Апостолът на свободата„, която излиза през 1967 г. В посвещението си към нея тя пише „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“. Творбата ѝ е преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.
През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев – „Свобода или смърт„, с което тя става доктор на историческите науки. Следва трудът ѝ за Яне Сандански – „За свобода и съвършенство„.
Последната си книга за България Макдермот издаде през 2022 г. Тя се казва „Имало едно време в България“, в която личните й спомени се преплитат с анализи от исторически и социален характер.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
