Близо 100 творби на Васил Бараков, от които една четвърт напълно непознати на публиката и специалистите, показва в изложбата „Територии на меланхолията“ Художествена галерия – Казанлък. Това е най-мащабната изложба на родения в Казанлък художник досега и е посветена на 120 години от рождението му.
Събрала е работи на твореца, притежавани от всички галерии у нас, а така също и от частни колекции. Представя всички етапи от творчеството на Бараков, различни техники, които е използвал и жанровете, в които е претворил идеите си.
На снимката: Изложбата е в процес на подготовка за откриването й утре, 29 август, но първи имаха шанса да видят творбите присъстващите на лекцията на д-р Петров, разкриваща подробности за пътя на експозицията от идеята до залата на Художествена галерия – Казанлък
Последната изложба на майстора на прословутото „Бараково зелено“ е била организирана приживе на автора през 1983 г., но по размаха си е доста по-скромна от „Територии на меланхолията“. Преди няколко години в столицата бяха показани 39 работи на Васил Бараков от личната колекция на Боян Радев, който притежават общо 42 негови картини.
„При Васил Бараков личният и творческият живот са в пълна симбиоза. Всяка една негова работа е мислена предварително. Неговата същност е меланхолията“, посочва директорът на Художествена галерия – Казанлък изкуствоведът д-р Пламен Петров. Той е куратор на изложбата, а заглавието й е вдъхновено от Аристотел, „провидял в меланхолията съзидателната мощ, но темата ще бъде подробно изведена едва в епохата на Барока, когато един от най-ярките ерудити на английската литература Робърт Бъртън през 1621 г. издава енциклопедичния си труд „Анатомия на меланхолията“. Разгърнат върху внушителните 900 страници, този фундаментален опит за очертаване на генезиса на меланхолията и нейното трайно място в света на хората, а преди всичко в този на изкуството, и до днес остава единствен по рода си. Още в края на 17 век книгата ще стане библиографска рядкост, а любопитството на артистична Европа към нея ще се разраства. Така бавно и постепенно меланхолията ще завладее умовете на поети, драматурзи, музиканти, художници. Лорънс Стърн ще я осмее, Джон Кийдс ще я възпее в своята „Ода за меланхолията“, ще вдъхнови ерудити като Кеплер, Хорхе Луис Борхес, Хърбърт Уелс и кого ли още не. Меланхолията ще бъде въздигната в култ още от английския композитор Джон Даулънд, чието творческо кредо: „Semper Dawland, semper dolens!“ („Винаги Даулънд, винаги скръбен!“), е въплътено в цялото му музикално наследство. Именно като обобщен образ на недоволстващия меланхолик се явява и Шексировия герой Хамлет.
Далеч от бурния разговор за меланхолията, намерил особена приемственост в епохата на Романтизма, а сетне и на прага между 19 и 20 век, в Казанлък през 1902 г. се ражда художникът Васил Бараков, целият житейски път на когото – от първата глътка въздух до последния дъх, ще премине през множество перипетии, лишения, страдания, несгоди, огорчения. Понесъл загубите, преминал през метежа на две световни и куп други войни, през кръвопролития и погребения ще премине през множество перипетии, лишения, страдания, несгоди, огорчения. Понесъл загубите, преминал през метежа на две световни и куп други войни, през кръвопролития и погребения, Васил Бараков ще остане верен от първия до последния си творчески жест на тишината в изкуството си. Изкуство като на никой друг български художник, което като че ли е създадено, мислено, сътворено с една-едничка съкровена цел – да се превърне в апотеоз на меланхолията.
Изложбата „120 години от рождението на Васил Бараков. Територии на меланхолията“ е разказ за всичко това. Визуален пътепис за творческите и житейските преживелици на художника. Художник-явление, който не подражава на нищо изпреди, а му дава единствено волята да бъде и да страда. Защото, както изтъква философът – „макар всяко отделно нещастие да изглежда като изключение, все пак нещастието е общо правило“, а явяването на щастието е просто антракт, кратка пауза между отделните исторически събития. Като че ли Васил Бараков съзнава това по-добре от всеки друг български художник, а картините му са най-яркото свидетелство за това. Творби, побрали в себе си само късчета от усвоения опит из териториите на меланхолията.“, разказва д-р Петров.
На снимката: Директорът на ХГ-Казанлък изкуствоведът д-р Пламен Петров разбулва детайли около избора на заглавие на изложбата
В изложбата са представени непоказвани работи на Бараков: портрети, които никога не са напускали дома на сина му Мирослав Бараков, пловдивски пейзаж, рисуван с цветни моливи, творби от т.нар. „румънски цикъл“ и други.
На снимките: Бараков, автопротрети: вляво – 1933 г., въглен върху хартия, 50 х 35 см, Частна колекция, вдясно- 1929 г., въглен върху хартия, 43 х 40 см, Частна колекция
На снимката: Бараков, „Пловдив“, 1972, молив върху хартия, 43 х 61, Частна колекция
По време на колосалната подготовка на експозицията – изследване и откриване на притежателите на неизвестните произведения, датировката им, локализиране на топосите по командировъчните на художника, съхранявани в архива на СБХ, д-р Петров открива на гърбовете на две от картините с голо мъжко тяло, други две картини.
На снимката: Д-р Петров и уредникът Катя Христова след минути ще покажат откритието на гърба на Бараковия „Етюд на голо мъжко тяло“, около 1935 г., маслени бои върху платно, 100 х 83 см, Музейна сбирка на НХА
На едната е градски пейзаж с възрожденска архитектура, а другата е автопортрет на автора. Той е избран за плаката на изложбата. И двете работи са притежание на галерията на Националната художествена академия, откъдето също били учудени от откритието.
На снимката: Откритите две картини на Бараков на гърба на етюди с голо мъжко тяло – градски пейзаж и автопортрет
Експозицията предлага няколко теми, сред които „Живата природа“, „Като погребални ковчези“, „Румънският период“, „Натюрморти“, както и две вариации на един и същ индустриален пейзаж, но със съществени разлики, правени в различни периоди от творческия път на Васил Бараков.
Очаква се на официалното откриване на „Територии на меланхолията“ да присъства 78-годишният син на художника, генералният директор на БНР и министърът на културата.
То е насрочено за 29 август, понеделник, от 18:00 часа в Художествена галерия – Казанлък.
Последвайте ни и в Телеграм
