Единствената картина, в която е увековечен Иван Милев, е показана в Музей „Ахинора“ в Казанлък – единственият музей, посветен на една картина. Тя е озаглавена „Триптих“ и е на художника Васил Стоилов, чиято 120-годишнина от рождението отбелязваме в настоящата година. Картината бе изложена на 20 май и ще остане в музей до 24 ноември.
Днес екипът на Художествена галерия – Казанлък, чийто филиале Музей „Ахинора“, разказа в детайли за тази мащабна творба с размери 200 х 450 см, изпълнена с акварел и гваш върху платно.
„Картината „Триптих“ от 1977 г. на Васил Стоилов е многофигурна композиция в чиято централна част са разположени фигурите на Златю Бояджиев, Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев и Васил Захариев. Над първия се е надвесил възрастен мъж с калпак. Това е „визуален цитат“ от знаковата за творчеството на Златю Бояджиев творба „Пъдари“ от 1941 г. (днес с неустановено местонахождение), с която ще вземе участие във Венецианското биенале през 1942 г. „Персонажът“ е пренесен с фотографска точност върху платното. Колкото до силуета на Златю Бояджиев, както и облеклото са заимствани от автопортрета на художника от 1967 г. „Цитирани“ са дори моделът и цветът на обувките. Детайлът с придържания в дясната ръка бастун също е намерил място в „прочита“ на Васил Стоилов. Самото лице на Златю Бояджиев, както и тези на останалите изобразени в картината автори, навярно са създадени по фотографски материали. Отдясно на художника е представен Владимир Димитров – Майстора, над който е изобразена композиционна „реплика“ на картината му „Жетварки от Шишковци“ от 1935 г. През 1951 г. тя се превръща в част от колекцията на Националната галерия в София, където е вписана под инв. № III-137. Но ако при „цитата“ от „Пъдари“ на Златю Бояджиев Васил Стоилов се придържа дори колоритно към оригинала, то в случая при „Жетварки от Шишковци“ той същностно е изменил на живописната трактовка на Майстора и прибягва до свое решение, което да хармонира с останалите части от картината.
В дясната половина на централното пано виждаме образите на Васил Захариев и Иван Милев. На задния план над фигурата на Васил Захариев са разположени две фигури в профил, които трябва да се свържат с наследството на Иван Милев. Става дума отново за „цитат“, който е заимстван от картината на Иван Милев „Цигулар къща не храни“ от 1923 г. Тук Васил Стоилов си е послужил с визуален преразказ, а не с фотографски пренос на композицията дори по отношение на колорита. Подобен е случаят с образа на овчаря, извисяващ се в центъра на задния план на платното и препращащ към знаковата за художественото наследство на Васил Захариев гравюра върху дърво от 1932 г. „Рилски овчари“. Тук обаче Васил Стоилов създава изцяло свое колоритно решение, пренасяйки го от територията на графичния образ върху живописната тъкан на своята творба. При внимателно оглеждане на портретите на художниците за някои от тях можем да посочим и използваните от Васил Стоилов фотографии. Такъв например е случаят с Иван Милев, при който е направен синтез между двата познати и до днес фотографски портрета на художника – и двата монохромни и репродуцирани още през 1940 и 1958 г. Към тях вероятно трябва да добавим и една автопортретна скица на Иван Милев от 20-те години. В добавка към всичко това той създава и изцяло свое колоритно решение“, разказват от Художествена галерия – Казанлък.
По текст на Художествена галерия – Казанлък
Снимки: Художествена галерия – Казанлък
Последвайте ни и в Телеграм
