Когато имах лоши оценки като малък криех бележника си като повечето деца на тази възраст. И, разбира се, в смутено очакване прекарвах следващите дни, докато нашите внезапно се сещаха да ми зададат въпроса „Как е в училище и какви са ти оценките?“. С гузна походка и скорост на костенурка изтръгвах бележника от тъмния тайник, където обикновено го намествах до времето, когато двойката се налагаше да напусне своята нелегалност и да стане повод за среща с родителското тяло.
Никога не ми се скараха за получена двойка, поправях я веднага, но остана споменът за конфузната поза пред благия поглед на родителите ми и вкуса от вината, че съм крил и шикалкавил безсмислено.
Заговорът между мен и тъмния тайник, укриващ слабата оценка, който все пак ставаше публично достояние в семейството, ми напомни за поредицата от заседания в общинския съвет в Казанлък, провеждащи се под ключ. Някой ден може би казанлъчани ще поискат да видят бележника с резултатите от работата на местния парламент и ще открият низ от двойки. И вероятно няма да са така благосклонни като моите родители. Разликата обаче е в това, че ще бъде късно управляващите да поправят двойките, а на съгражданите им вкусът ще бъде на необратима загуба.
Председателят на общинския съвет в Казанлък Николай Златанов така и не успя за 7 месеца да намери правилната формула, чрез която гражданството да бъде информирано за работата на местния парламент. Недопускането на медии и обикновени казанлъчани като гости на заседанията буди много въпросителни относно решенията, които взимат казанлъшките старейшини тайно и на тъмно. По всяка вероятност първият сред равни ще влезе в историята на общинските съвети в Казанлък, като човекът водил най-много заседания на тъмно, а двойките в бележника му някой ден ще излязат също от нелегалност.
Както се казва – не е сън, за да се размине!
Последвайте ни и в Телеграм
