Проведе се първата редовна сбирка на наскоро учреденото Краеведско-любителско историческо общество (КЛИО) в казанлъшкото село Енина, съобщи местният краевед и учител Гриша Горецов.
„Васил Левски в Енина, по розобер (1869 г.) и основаването на местния таен революционен комитет“ бе темата на сбирката, а специален гост бе Славяна Холц –б ългарка, живееща и работеща в Полша, свързана сърдечно и професионално с Енина, казанлъшкия край и с българската Роза Дамасцена, един от учредителите на това общество.
Присъстваха и участваха и нечленуващи в обществото, тъй като съгласно условията за дейност на енинското КЛИО, всички сбирки, освен вътрешно-организационните, са открити за участие за всеки, който проявява интерес към тематиката и е добронамерен.
Сбирката се проведе в почти двувековния енински православен храм „Свети Великомъченик Георги Победоносец“, в който по това време на годината преди 154 години е пребивавал Апостола на българската свобода за основаване на споменатия таен революционен комитет.
Гриша Горецов разказа, че по сведения, събрани от участници в събитието и от наследници на такива от енинеца Димир Д.Топалов, в края на май (стар стил) и началото на.юни 1869 г. по „гюлап“(розобер) в началото на втората си обиколка из българските земи Левски пристига от Калофер в Казанлък, а след това в Енина.
Съпровождащите го Иван Мархолев (сподвижник на Апостола) и казанлъчанинът Петьо Ганин го представят като търговец на розово масло. Посетил храма „Свети Георги“, където се срещнал с някои местни по-будни хора. Вечерта на тайно съвещание бил основан таен комитет. По наличните сведения ,за председател е бил избран свещеник Стефан Петков Маналов (през предходната 1868 г.- участник в опелото на избитите на Бузлуджа Хаджидимитрови четници).
В ръководството влизали още: Христо Коев Кушлев – подпредседател, Антон Тенев Макелов – касиер и Жельо Добрев Стаматов.
Левски нощувал в тогавашното скоро открито училище, което се намирало е в двора на храма „Свети Георги“. Бил е охраняван от комитетски постове (един от охранителите – Христо Дервишев, зет на местния свещеник Койчо Ватов, дава по-късно част от сведенията за събитието).
На другата сутрин Апостола заминал покрай Хасът (днешният град Крън) за Карлово и Калофер.
За съжаление, въпреки че развил известна дейност, комитетът по финансови и организационни причини се оказал нетраен.
Повече сведения дава в книгата си Петко Китипов „Миналото на село Енина“. От 2008 г. на входа на храма „Свети Георги“ има поставени две паметни плочи, напомнящи за това впечатляващо събитие – едната е дарение от учителите и учениците от местното училище, а другата – дарение от местната организация на запасните офицери и сержанти.
Последвайте ни и в Телеграм
