Лиляна Костова е казанлъчанка, която живее 25 години зад граница, но през 1981 г. работи в хотел „Казанлък“ и става свидетел на това как акад. Дечко Узунов рисува последното си пано във фоайто му. То е дар от твореца за съгражданите му.
Свързахме се с госпожа Костова (на снимката горе) и тя сподели с нас някои спомени: „Когато не срещаш познати лица, не минаваш по познати улици, спомените избледняват и даже липсват такива. И така… по него време работех като управител на бар „Панорама“ в хотел „Казанлък“ и имах достъп до фоайето на хотел Казанлък.
Спомням си великия художник Дечко Узунов обикаляше около скеле на което бяха качени негови студенти. Облечен почти винаги със сини ризи и лятна, светла шапка той ги ръководеше, наставляваше непрекъснато.
Спомням си и многото кори с яйца и пликчетата с прясно мляко качени на скелето. Имаше колеги, които се шегуваха и питаха кога ще е готов крем карамелът, за да дойдем да си хапнем. Студените казваха,че яйцата и прясното мляко се използват за блясък, гланц и запечатване на картината. Стара техника в рисуването.
Бяхме много тъжни и ядосани когато скриха паното. Още се чудя,как едно толкова уникално произведение на изкуството, създадено от великия артист Дечко Узунов, може да бъде скрито по такъв начин заради един глупав магазин!
Колеги коментираха, че гости на града и граждани на Казанлък са идвали да се уверят, че паното е прикрито!!! И така: за мен това са 40 години престъпно отношение към изкуството на една такава величина като Дечко Узунов, престъпно отношение към изкуството и престъпно отношение към българите! 40 години Позор?
Животът ми в чужбина ме научи на много неща. Радвам се, че Родината ми е България и сигурно обичам България повече от хората, които живеят там. Да Ви кажа честно рядко са били моментите на гордост че съм българка. Съжалявам да го кажа, но е имало много моменти в които да се срамувам, че съм българка. Като чуя внучките си да казват, че тяхната родина е Англия и английският е техният роден език, и ми става много болно, тъжно. Респект!“
На снимката долу: Казанлъшкият художник Дечко Узунов довършва паното „Розоберачка“ във фоайето на хотел „Казанлък“. Зад кинокамерата ф.х. Артин Азинян, който снима филм за бай Дечко Узунов. 1981 година.
Снимка: Фондация „Артин Азинян“
Последвайте ни и в Телеграм
