Колодрум със землена писта Казанлък е имал още преди войните за национално обединение – 1912- 1918 г., но мястото не е уточнено, посочва в свое изследване, представено по време на традиционните краеведски четения, юристът и общественик Стефан Саранеделчев. Той се позовава на разкази на възрастни жители на града на розите, до които се е допитвал, като те не са документирани. Личният му интерес към темата идва и поради факта, че колоездачният спорт не му е безразличен. Авторът на краеведското изследване е тренирал в юношеска възраст, в годините от 1963 до 1966 г. „Още тогава се запалих и започнах да се интересувам от историята на колоезденето в Казанлък и от изграждането на Колодрума“, сподели Саранеделчев.
„Официално колоездачното дружество „Ластовица“, не „Лястовица“, посочи той, е регистрирано през 2005 г.“, разказва юристът. Изследването му внася и още яснота по отношение на строежа на два колодрума и ремонтите на настоящия, който се намира близо до стадион „Севтополис“.
Първият казанлъшки „Колодрум“ се е намирал в източната част на сегашния парк „Розариум“ и се предполага, че се строи в началото на 20 в., когато са първите опити да се изгради парк на мястото на гробища. Тогава в Казанлък пламнала епидемия от заразна болест. Слуховете били, че тя се дължала на праха от разкопаните, сравнително пресни гробове, разнасян из града от ветровете. Поради тази причина, работата по изграждането на парка спряла и там се оформила „голяма гола поляна“. Именно на изходната ѝ част някои предполагат, че още преди войната е оформен Колодрумът. Други твърдят, че той е построен в началото на 20-те години, когато се подновява изграждането на парк „Розариум“. Трети пък, сред тях е писателят и краевед Иван Събчев, смятат че годината на съграждането му е 1925 г., когато са първите писмени данни от създаването на казанлъшкия Колодрум. В книгата си „Балканският шампион“, издадена през 2000 г., освен това предположение, Събчев описва и размерите на съоръжението. То е сравнително малко, кръгло и с дължина на пистата около 200 метра. Поради разширяването на парка в източна посока, първият Колодрум се налага да бъде ликвидиран в края на 20-те години, но Община Казанлък предоставя на дружество „Ластовица“ терен за построяване на нов, северно от местността „Орешака“.
Строителството му започва през 1932 г., а откриването е през лятото на следващата година. В продължение на 24 години на него се провеждат стотици пистови състезания и финали на етапи от шосейни такива, включително на Обиколката на Витоша, Обиколката на Розова долина и др. Размерите му наподобяват на футболен стадион, а пистата, също с елипсовидна форма, е с дължина от 333 метра. Има и две трибуни. От страната на ул. „Орешака“, където първоначално е бил входът на спортния обект, през 40-те години на 20 в., поради опасността от война, е изграден бункер, но поддръжката му спира след годините на Втората Световна война.
В септември на 1957 г. започва основен ремонт на Колодрума с изграждане на бетонна писта, дълга точно 333,33 м., на сграда с помещения за съхранения на колелетата и екипировките на колоездачите по време на тренировъчната им дейност.
В изследването си за градския Колодрум, юристът споменава и името на първия балкански шампион на България- казанлъшката колоездачна легенда Бай Цвятко Георгиев. Тогава той е треньор на колоездачите от „Лястовица-1905“. Майсторите били от с. Симитлери (днешното Горно Черковище), а Бай Павел от София, ръководителят на строежа, вече бил построил Колодрумите в Плевен и Видин. Бай Цвятко пък наглеждал строителите, които оставени да работят без надзор, при отсъствие на своя началник, решили да шмекеруват. Пропуснали поставянето на камъни и арматура при полагането на настилката. С помощта на зам.-кмета Петър Калайджиев, грешката е поправена и Бай Цвятко получава възможността да следи изкъсо тяхната работа до самия финал на ремонта, през лятото на 1959 г. Първите състезания на новата писта са в същата година, а отзивите на всички са, че тя е най-бърза не само на Балканите, но и в цяла Средна Европа.
Именно заради нейните качества, градът ни е домакин на ред състезания – от април до октомври по няколко пъти всеки месец – национални, за всички възрастови групи, и международни. Тук идват отбори от цялата страна, но и от ГДР, Полша, Унгария, Чехословакия, Югославия, Румъния, СССР, Италия, Франция и др. Тренировъчни лагери тук са провеждали и национални отбори от цяла Европа.
През втората половина на 60-те години във вътрешността на Колодрума е направена асфалтовата кръгла писта за загряване на колоездачите, но за съжаление, през 70-те и 80-те години в града на розите се провеждат все по-малко състезания.
Заради Балканиадата на писта и шосе в Казанлък през 1986 г. е предизвикан нов ремонт на Колодрума, включващ отстраняване на някои неравности по пистата. Поставят се ново осветление и скамейки, обновена е и сградата. От 90-те години насам състоянието на Колодрума обаче отново запада, а състезанията спират да се провеждат до 2024 г.
Кога ще започне третият ремонт и как ще изглежда реновираната колоездачна писта предстои да научим в най-близко време. Проектът на Община Казанлък за реконструиране на Колодрума и изграждане на мултифункционална спортна зала е на стойност 13,5 милиона лева. На ход са архитектите, които трябва да предложат най-добрия вариант за нуждите на града.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
