„Щастлив съм, че срещам много хора, които имат сетивата и потребността да опознаят изкуството“, коментира в интервю за БТА директорът на Художествена галерия – Казанлък изкуствоведът д-р Пламен Петров
Голяма грешка е да „воюваме“ със съвременното изкуство. Това каза в интервю за БТА изкуствоведът и директор на Художествената галерия в Казанлък д-р Пламен Петров. Той разгледа феномена „съвременно изкуство“ през неговата история и през конкретен пример – изложбата на известната българска художничка и моден дизайнер доц. д-р Мариела Гемишева „Неслучайно присъствие“, която в момента може да бъде посетена в залите на галерията.
В много държави съвременното изкуство вече е част от музейния разказ, посочи д-р Петров. В голяма част от културните институти в България обаче то все още не е „пристъпило“. Според него от една страна това се дължи на факта, че в България много късно се обръщаме към светското изкуство, а форми като инсталация и видео арт се появяват в страната ни едва след 1989 година. „Има някакви първи стъпки, които виждаме през 80-те години на 20 век, но те активно ще бъдат факт едва през последното му десетилетие“, обясни д-р Пламен Петров. Днес все още предимно частни български галерии продуцират съвременно изкуство и му дават поле за изява.
В Софийска градска галерия то се появява с инициативата на д-р Мария Василева за създаването на Фонд за съвременно изкуство. Именно д-р Василева е и куратор на изложбата „Неслучайно присъствие“ на доц. д-р Гемишева. Тази изложба можем да определим като една много ярка проява на съвременното изкуство, която навлиза в пространството на консервативната постоянна експозиция на музейната институция, обясни д-р Пламен Петров. Целта е да се провокира публиката да погледне добре познатите творби от колекцията на галерията по един различен начин – през фрагментите от творчеството на доц. д-р Мариела Гемишева. В залите на Художествената галерия са изложени свидетелства от нейния творчески творчески път, които поставят редица наболели въпроси.
Според д-р Петров това е един много важен жест, който се случва твърде рядко в страната ни в пространството на една консервативна по своята природа постоянна експозиция и всъщност е една от първите подобни прояви в страната. Той подчерта, че тази „намеса“ е осъществена много деликатно. „Тази деликатност позволява изложбата да не се превърне в скандал, което не е нашата цел, а да срещне хората с проблемите на съвременното изкуство, макар и през погледа само на един автор“, обясни д-р Петров. Той добави, че проявата на доц. д-р Гемишева рядко оставя посетителите равнодушни.
Д-р Пламен Петров посочи, че съвременното изкуство е дълбоко неразбрано. Той смята, че причината за това не е неговата сложност, а липсата на разговор за него. Съвременните творци не целят толкова естетиката, а по-скоро чрез творчеството си коментират наболели социални проблеми. Според него е доста трудно да не „воюваме“ със съвременното изкуство, защото човек по природа е склонен да воюва с всичко ново. „Така е било и когато се е родил кубизмът, всички са обяснявали, че това не е състоятелно, но днес, от дистанцията на времето виждаме, че в изложбените зали хората с часове могат да съзерцават тези тогава много остро критикувани образи“, обясни той.
Изобразителното изкуство претърпява огромни промени след появата на фотографията, разказа д-р Петров. Художниците вече няма нужда да изобразяват действителността, защото тя може да бъде заснета и натурата да се предаде много по-вярно. По тази причина те започват „да се борят“ с натурата и в тази борба се раждат течения като импресионизъм, експресионизъм, сюрреализъм, дадаизъм и други. От своя страна те са доста кратковременни, защото работят с някаква идея, която в един момент се изчерпва. „Това е и голямата критика към съвременното изкуство – че то много бързо изчерпва някакви полета“, коментира д-р Пламен Петров.
Идеята на съвременното изкуство е да разклаща стереотипите, да провокира разговор и дори промяна, коментира д-р Петров. По негово мнение съвременните артисти често провокират много процеси, защото някак си са „напипали пулса“ на онова, което бъдещето ще предложи и много често те насочват публиката в конкретни търсения. „Например днес в контекста на пандемията и на войната в Украйна, виждаме как художниците отразяват този катастрофално боксуващ свят“, посочи д-р Пламен Петров.
„С цялото си многообразие от подходи, материали и форми, съвременното изкуство позволява на публиката едно различно съпреживяване и провокира размисли, които понякога са по-скоро на отрицание“, коментира д-р Петров. Това не е нещо ново, обясни той. При много художници в историята точно това съпротивление на обществото води до маргинализиране и много честото им посмъртно признание. Брилянтен пример за това е италианският художник Амедео Модилиани, който е бил критикуван приживе и това по някакъв начин е спомогнало за ранната му кончина, обясни д-р Пламен Петров. Чрез подобни примери в момента можем да видим, че е грешка да се борим срещу съвременното изкуство. „Разбира се, има и примери за обратното и много творци са били високо оценени приживе. В изкуството няма формула“, добави той.
Не можем да не отбележим, че съвременното изкуство е една „машина за пари“, посочи д-р Петров. По думите му това също не е нещо ново, а се случва в цялата история на изкуството. „Още в Средновековието големият „продуцент“ на изкуство е църквата, в епохата на Ренесанса такива се явяват меценатите, при тоталитарните режими това е държавата, а в момента свободният пазар, съвместно с колекционерите, продуцира множество артисти“, обясни той. В човешката история всички процеси се повтарят, разликата идва само от измененията на етичните и морални категории, които движат обществото.
Д-р Пламен Петров отбеляза, че интерес към съвременното изкуство в Казанлък има. „Щастлив съм, че срещам много хора, които имат сетивата и потребността да опознаят изкуството“, коментира той. Според него към съвременните автори трябва да подходим чисти и непредубедени. Дори хората да са възмутени, те се увличат, ако им се подскаже какво да гледат, обясни д-р Петров. По думите му консерватизмът на публиката идва от това, че тя е свикнала да възприема изкуството като нещо, което е затворено в картинна рамка, не мърда, не произвежда звуци, както много често можем да видим в съвременни творби. „Ако зрителят се освободи от тази представа, ще разбере, че много често съвременните визуални артисти дори се шегуват с настоящето. Убеден съм, че всеки може да разбере, че изкуството не е нещо толкова сложно, а нещо вълнуващо“, посочи той.
Д-р Пламен Петров увери, че ще продължи да се опитва да доближи публиката в Казанлък до света на изкуството чрез разнообразни инициативи. Една от тях е лекционната платформа „Събота в галерията“, в която всеки желаещ може да научи повече за различни теми, свързани с работата на културните институти и с различни жанрове в българското и световно изкуство. Той напомни, че всеки, който има интерес към работата на съвременните автори, може да разгледа творбите на доц. д-р Мариела Гемишева в залите на казанлъшката галерия до 10 септември.
БТА
Последвайте ни и в Телеграм
