Когато през 1983 година питат Дечко Узунов дали се връща към старите си работи и кой го гледа от там, той отговаря: „Все същото дете от Казанлък, което слиза по дървените стълби с огледало в ръце. Краката му са на земята, а очите – в огледалото, през което гледа облаците…“.
И точно усещането за завръщане към най-неизличимите детски спомени е онова, което те обгръща, когато застанеш пред картините на Пламен Кирилов. Връщане назад към онези места, лични и преживени, които с времето сякаш изгубват достоверността и ясните си очертания, но продължават да бъдат белези в съзнанието.
Очаква ни среща с творчеството на Пламен Кирилов тази вечер с откриването на самостоятелната му изложба „Пътуващо време“ в 18:00 часа в Къща музей „Дечко Узунов“.
Илюзорно усещане, при което се опитваш да спреш отминаващото време, за да запазиш онова, което е било и да създадеш от него светове лишени от забързаност, но изпълнени с лекотата на общуването, в което времето се изгубва, а ти си беззащитно малък. Преминаваш бавно през всички онези въображаеми и конкретни пространства, изпълнени с невидимо присъствие, в които навлизайки се превръщаш в съучастник в измислянето на историята. И започваме да виждаме нещата, които всички познаваме по нов начин, сякаш някой е успял да ни обясни този конкретен къс от света, да фокусира не само вниманието ни, но и самия обект. А дали си заслужава да се вгледаме ще ни подскажат всички останали сетива, които изкуството на Пламен Кирилов ще успее да отключи в нас.
Творбите в настоящата изложба са рисувани в различни времеви периоди, но всички те носят онзи белег на преживяното, ехо от спомени за места, които си обитавал и хора, които си познавал. Едно особено завръщане, в опит да намерим видим образ на онова, което е отминало. Пътуващо време, което обръща своя ход, в опит за осмисляне и приемане, преди да продължи отново напред.
Изпълнени с маслени и акварелни бои, картините напомнят за лекотата на детската рисунка, но с овладяността на дълго напускащия спомените си човек. Хипнотичните обекти, които се появяват в картината, сякаш от нищото, уж случайно, са може би конкретни послания от нечие минало, или дървета, птици, или облаци, или прозорци към личните ни светове. Или са само абстракция, в която човешкото око търси познатото, за да се завърне към топлината на спомена. Пътуващо към миналото време, носталгия, която пречиства, съгражда или само реставрира спомена, за да се запитаме дали действително сме видели нещо, дали действително то е съществувало ако не сме го скътали в паметта си.
Пламен Кирилов е роден през 1982 година в град Стара Загора. Завършва СХУ „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък през 2000 г. Продължава своето обучение в Националната художествената академия в София, където се дипломира през 2005 г., специалност „Текстил“. Взема участия в множество колективни, национални и международни изложби. Има отличия за живопис от Триенале „Мостове“ – Габрово, 2021 г., Национална изложба за изобразително изкуство – Сливен, 2020 г., „Есенен салон“ – Стара Загора, 2007 г. Участник на пленери по живопис в България, Сърбия и Румъния. Реализирал е самостоятелни изложби в Стара Загора, Бургас, Севлиево и Габрово. Работи предимно в областта на живописта, а от последните няколко години и на църковната стенопис.
*Автор – Пламен Кирилов
ЕКИП, РАБОТИЛ ПО ИЗЛОЖБАТА:
Катя Христова – уредник
Георги Шаров – дизайнер
ИвиАрт – изработка на печатни материали
Лора Султанова – коректор
Джоана Брадшоу – преводач
Текст и снимка: Художествена галерия – Казанлък
Последвайте ни и в Телеграм
