Строежът на Солак джамия в Казанлък започва през 1837 г. и приключва през 1940 г. Тя се е намирала в Куленската махала, но в началото на ХХ век я съборили. Тази джамия се отличавала от всички мюсюлмански храмове –минарето ѝ се намирало от източната страна, докато при традиционните – то винаги е от южна страна. Защо Уста̀ Колю Фичето, чийто единствен строеж в Казанлък е Солак джамия, я е построил въпреки канона тази джамия, която била единствената в света?
Една легенда хвърля известна светлина върху загадката и твърди, че необичайното място на минарето не е грешка на дюлгерите. Наричали я още Лявата джамия и както обикновено става въпрос за …любов.
Турците навремето, запитани на какво се дължи мистерията, избягвали да дават отговор, пише във вестник „Казанлъшка искра“, в брой от 1928 г. На страниците на вестника се разказва и легендата, споделена от шивача Стефан Казаков, който разказал, че когато бил момче по турско време заедно с дядо Петко Писанов отивали на полска работа на Баира. Минавайки покрай Солак джамия дядото споделил пред момчето историята на храма – имало един богат и учен турчин, бей на длъжност кадия в Казанлък. Беят се влюбил силно в една българка – отвлякъл я, помохамеданчил я насила и се оженил за нея. Имали добър семеен живот, но на българката все ѝ било мъчно, че силом е потурчена.
На смъртното си легло беят казал на жена си, че е много доволен от нея и каквото поиска, ще ѝ даде. Тя коленопреклонно казала: „Знаеш, че аз сега съм мохамеданка, но по-рано бях християнка. Ако одобриш, моля да ми разрешиш при твоя гроб да направя джамия, на която минарето да бъде от лявата страна, от изток, към където се кръстят християните“.
Беят одобрил този проект и Солак джаами била построена, пише авторът на дописката във вестника с инициали П.Т. (най-вероятно Петър Топузов). А гробът до нея наричали „кадийския гроб“.
От джамията вече дори и спомен няма, но легендата останала и било описана в казанлъшката газета преди почит 100 години.
Последвайте ни и в Телеграм
