Д-р Петров: Новата постоянна експозиция „Натрупвания“ на Дечко Узунов говори за най-важните акции при попълването на колекцията му

„Първата“ изложба на Дечко Узунов е подредена в двора на родната му къща в Казанлък, когато бъдещият художник е едва 6-годишен:

„Прочух се аз с мълвата, че рисувам кончета и човеци. И тогава на едно въже, така с щипки за пране, разбираш ли, окачих рисунките. Двор имахме един голям и там взеха да влизат да гледат изложбата“, свидетелства самият той.

Почти 120 години след тази му детска изява и 36 години след откриването на възстановената му родна къща, постоянната експозиция на художника бе обновена под надслов „Натрупвания“.

В края на 60-те години на ХХ век се ражда идеята за възстановяване на родната къща на академика .

През 1940-те години родната къща на художника, издигала се в Къренската махала, в близост до домовете на Иван Милев и Иван Пенков, рухва от напора на времето. За нея остава само споменът, към който Дечко Узунов се завръща през 70-те години на миналия век, за да го увековечи в платното си „Спомен за родната къща“. Когато се ражда идеята за издигането на къщата наново, Дечко Узунов създава редица скици набързо с вътрешното й разпределение, използвани за проекта.

По повод родното място художникът изповядва през 1984 г.:

„Казанлък беше тогава културен център за много неща. Имаше много художници… Детските години, това за мен е Казанлък. Това е нашият дом с кълдъръма и чемширите“.  

„Натрупвания“ е новата постоянна експозиция, изградена изцяло от творби, част от тях от колекцията на ХГ – Казанлък. При подготовката на съпътстващите ги информационни материали са използвани множество източници.

„Всяка една от тези четири стаички си има своя тема и сме се опитали да поберем максимално информация, не само картините, които не са най-представителната част от творчеството на Дечко Узунов и можем да кажем, че доста несправедливо е разпределено наследството му. Огромната част от него – около 15 000 единици, се съхраняват в дома му музей в София, в ателието му, където е посрещал стотиците си приятели и където е издъхнал“, посочи директорът на Художествена галерия – Казанлък д-р Пламен Петров.

Изкуствоведът коментира още по време на откриването на новата постоянна експозиция на Къща музей „Дечко Узунов“, която е филиал на ХГ – Казанлък:

„Факт е, че Художествената галерия в Казанлък притежава най-ярките творби на Дечко Узунов – „Мома“ или „Невеста“, среща се в различни заглавия в изложби, които самият академик е подреждал. Една творба от 1925 г., което е и голямото бляскаво явяване на Дечко Узунов в художествения живот на страната като част от „Родно изкуство“. Това е и първата творба, която тогава музеят в Казанлък с художествена сбирка откупува от Дечко Узунов и тогава в един и същ ден в града пристигат той и Иван Милев. Милев завещава своята „Ахинора“ като дарение, а Ученолюбива дружина „Искра“ отделя специално 5 000 лева, за да откупи „Мома“ от Дечко Узунов. По-късно като дарение в Художествената галерия ще попадне и другата изключително ярка творба, изобщо в историята на българското изкуство, „Българска мадона“ – една картина, която и Кирил Кръстев и Сирак, Скитник, и други, макар и критикуващи я в композиционно отношение и като колорит, са единодушни, а това става ясно и от дистанцията на времето, че това е една от най-ярките картини в родното изкуство от 30-те години на ХХ век“.

На снимките: „Мома“ и „Българска мадона“

„Тази експозиция настоява и преди всичко говори за най-важните акции при попълването на една колекция, на един музей. Или по-скоро разказ за натрупванията в колекцията на Дечко Узунов“, поясни д-р Петров, откривайки „Натрупвания“ на 28 март.

След 1987 г., когато съпругата на Дечко Узунов – Олга, прави дарение от 93 негови творби на Художествена галерия – Казанлък, повече не е постъпвало негово произведение.

„Това се дължи на огромните проблеми в законодателните рамки и финансирането на музейните институции въобще“, уточни д-р Пламен Петров.

За съжаление, към момента почти нищо не е известно за третата съпруга на академика – Олга Узунова. Спътницата на Дечко Узунов, която обгрижва ателието му, него самия на преклонна възраст, бидейки лекарка по образование, и изпълнила волята му да сформира негов музей в столицата и да дари на родния му град 93 негови творби, остава почти анонимна. Д-р Петров, обаче, е в процес на издирване на нейни близки, чиито спомени и, евентуално, документи биха хвърлили светлина върху личния й живот.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram