Два месеца преди Пловдив възгласът „Да живее Съединението!“ проехтява на Бузлуджа. Групи хора отвсякъде минават през Казанлък към върха със знамена с лъв, тъпчещ полумесец, с надпис „Свобода или смърт”. Тези знамена били подражание на онова, което княз Александър подарил на опълченците
Първата българка – дипломирана лекарка с докторат – Анастасия Николова – Головина, остава несаслужено непопулярна, макар приносът й за Съединението да е сериозен. Историята дължи на тази жена много, тъй като освен медик, учен, новатор, общественик и дарител, тя развива активна журналистическа дейност за постигането на съединяването на Княжество България с Източна Румелия.
Лекарката участва в събор на Бузлуджа на 17 юли 1885 г. по повод годишнината от смъртта на Хаджи Димитър, когато е направен своеобразен тест на подготовката за обявяване на Съединението. Това също е малко известен факт.
Д-р Головина е родена в семейство на българи-преселници от Калофер в Болград, а по-късно в Кишинев. Първоначално образование получила в известния пансион на Ридо в Кишинев. Следвала медицина в Цюрих, завършила в Париж, където специализирала при големия психиатър Шарко.
След Освобождението през 1879 г. д-р Анастасия Николова се завърнала в освободена България. Била назначена за лекарка в Търново. Тук се омъжила за Александър Головин, русин по произход, участник в Руско-турската война (1877—1878), който след Освобождението работи като директор на бюрото за кореспонденция в Политическия кабинет на княз Александър Батенберг, а по-късно е един от неговите частни секретари. Поради служебното си положение Головин има достъп до двореца и до важни секретни материали.
Удивителното е, че в късо време мъжете край д-р Головина – политици, държавници, интелектуалци – съзират и признават очевидното: нейната политическа зрелост, будната й обществена съвест, таланта й да общува с всякакви хора, да пише бързо, точно и интелигентно, да превежда от няколко езика… И я впримчват в работа, която е далеч от медицината – през 1882-1883 г. тя е помощник-секретар на Бюрото за кореспонденция при Политическия кабинет на княз Александър І, а след закриването му работи в канцеларията на държавния глава.
Александър Головин заедно с жена си д-р Головина сътрудничи на руския вестник „Голос” (1863—1884) и на други европейски вестници, а нейният вестник „Работа” (30 авг. — 23 дек. 1882 г.) има за задача да пропагандира политиката на княз Александър в чужбина и да подготвя акта на Съединението. Лекарката е автор на близо 600 статии. Жена – политически наблюдател и коментатор за времето си било нечувано.
По нареждане на княза през 1885 д-р Головина пребивавала в Пловдив, откъдето докладвала за настроенията в Южна България. За това свидетелства в „Спомени от Съединението“ съпругът й:
„17 юлий беше годишнината на смъртта на българския герой за освобождението Хаджи Димитър, който падна в борба с турците на Бузлуджа, в Балканите над Казанлък и Шипка. Името на този балкански сокол е било почитано от народа още във времето на турското робство. Румелийските революционери поискаха да се възползуват от този ден, за да видят доколко народът е приготвен към осъществление идеята за съединението“ – разказва Головин.
По-нататък той обяснява, че в различни градове са изпратени покани да се пратят делегации за сбора на Бузлуджа.
„От Пловдив отиде Захария Стоянов и Чардафон, с голяма компания, към която се присъедини софийският гост Димитър Ризов и севлиевският адвокат П. Пешев. Твърде многобройни депутации пристигнаха от Чирпан, Сливен, Татар-Пазарджик, Стара Загора, Казанлък, Шипка, Габрово, Севлиево и т. и. Депутации влизаха в Казанлък със знамена, на които беше изобразен лев, тъпчащ полумесяц, а около него надпис „Свобода или смърт”. Тези знамена бяха подражание на онова знаме, което княз Александър подари на опълченците. Патриотически революционни песни оглушаваха града. Като се доближаваха до кафенето, в което сидяха Захарий Стоянов, Чардафон и др., депутатите викаха: „Да живее съединението! Долу пашата!”.
Ние с жена ми също отидохме на Бузлуджа, за да видим със своите очи настроението на населението и онова което видяхме, премина нашите очаквания“ – споделя Головин.
Той продължава разказа си как пристигналите гости вечерта са се събрали в с. Енина, а на сутринта са се качили рано на върха в Балкана, където се разположили под сянката на старите дървета.
„Тази въодушевена и наелектризирана тълпа имаше твърде живописен изглед. Депутациите тържествено се доближаваха до гроба на народния герой Хаджи Димитър и с пеяние неговата песен „Жив е той, жив е — там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка . . .” преклоняваха пред гроба му знамена с черни шарфове.
След тази церемония посетителите се разделиха на няколко групи, за да се приготвят за обяд, а онез които правиха политика на тези балкански върхове, събраха се в едно уединено кьоше, гдето се произнасяха горещи речи в полза на съединението, даваха се клетви за вярност на това дело и прочее“ – с вълнение си припомня този момент Головин.
Източнорумелийското правителство, разтревожено от събранието на Бузлуджа, изпраща към върха една рота войници, на които са раздадени бойни патрони. Праща и шпиони от Пловдив. Само че те така и не установяват „политика” на Бузлуджа.
„Едните, както и другите, се разположиха около казаните, в които се вареше храна за гостите, гдето беше духовенството и жените, между които и майката на падналия герой Хаджи Димитър. Там се събраха и много мъже, които не приемаха участие в манифестациите. Скоро всичките се съединиха около тези казани и се започна народна веселба.
Войниците също са биле поканени да приемат участие в угощението и веселбата. Виното се лееше като река, скоро и войниците викаха „ура”, „да живее съединението” – свидетелства членът на Княжеската канцелария.
В заключение обаче той обобщава, че и бузлуджанските демонстрации не са отворили очите на румелийското правителство, което „беше деморализирано и се грижеше изключително за лично обогатявание”.
След Съединението и абдикацията на княза (1886 г.) семейство Головини напуска България. Кратък престой в Цюрих и отново се връщат. Д-р Анастасия Головина се заема с любимата медицина – тя е лекар в Пловдив, във Варна, в Ловеч и отново във Варна, където ще уседне до края.
Семейството няма деца и взима решение да осинови сираче от Калофер, градът, откъдето са корените на д-р Головина. Спират се на момчето Георги Кланков, чиито родители са загинали при наводнение от придошлата река Тунджа. Кръщават го Юрий.
Д-р Головина участва като доброволка и в Сръбско-българската, и в Балканската, и в Първата световна война, след което събира и публикува впечатленията и предложенията си за общохигиенни мерки при инфекциозни болести и епидемии по време на войни.
Малцина знаят, че тя не е просто първият наш професионален психиатър и основоположник на психиатрията в България, но и лекар с много новаторски идеи, прозрения и нововъведения в други посоки, които са известни само на специалистите. Например въвеждането на аутопсията като задължителна практика за уточняване причините на смъртта, както и практиката болните да бъдат извеждани на разходка, да се къпят и да плуват в морето, да правят слънчеви бани.
От 1889 до 1893 г. д-р Головина оглавява психиатрично отделение във Варна. Мъжът й умира в 1904 г. и тя до края на живота си (1933 г.) се отдава докрай на работата си и на своите идеи за благотворителност и милосърдие. Пенсионира се и се втурва да работи повече от всеки друг път. Нейни колеги от онова време пишат в спомените си, че били поразени от скромния й дом, от спалнята й – „имаше вид на войнишко легло”. Днес някои историци може и да знаят, че именно
Анастасия Головина полага основите на курортологията и физиотерапията
у нас, но колцина се досещат каква отчайващо трудна борба и открита война е това с догмите в мисленето, със страха, с недоверието, със завистта на колегите й мъже, които не желаят да признаят за сериозни „женските й приумици”.
Д-р Головина учредява БЧК във Варна. Създава плаж за бедните, за болните деца – с оглед на идеята си, че слънцето и морската вода са безплатни и мощни лечители. Събира и публикува своите наблюдения върху болести като идиотия, мания за величие, социална деменция, хореята на Хънтингтон (която се дължи на дефектен ген)… Създава дружество за борба с туберкулозата, учредява Съюз за защита на децата.
Публикациите на д-р Головина (повече от 130, публикувани в 20 периодични издания, между които има немско, руско и американско) за хидротерапията не са случаен факт в нейното творчество. В своята лекарска практика тя активно внедрява природолечението и хидротерапията още в края на ХІХ век, в условията на преобладаващо недоверие към тази тема в повечето европейски страни. По това време у нас дори на битовото съприкосновение с водата се гледа като на недотам желателно, защото от къпането се… настива. Не става и дума още ни за плажове, ни за плувни клубове и състезания, ни за лечебни вани и водни масажи… Още през 1897 г. обаче д-р Анастасия Головина публикува в сп. „Медицински сборник” статията „Ползване на хидротерапията. Морски и речни бани, разтривания и пр.”. От непубликувани спомени в Музея по история на медицината във Варна става ясно, че молдовската българка има личен опит в тази „новотия”. Тя е била едно от 16-те деца в семейството и единствена остава жива благодарение на всекидневни процедури с вода, които практикува от 11-годишна.
Д-р Головина има стойностен принос в световен план към идеята за лечебната сила на природата, твърдят днес медиците, но все още никой не се е заел с това проучване. За своите научни публикации българската лекарка навярно е сверила опит и познания с книгата на английския лекар Ричард Ръсел в нейните две издания (1750 и 1753): „Трактат върху използването на морска вода при болести на жлезите”, както и с тази на колегата му Джон Флойър „История на баните със студена вода” (1701-1702), което означава, че е ползвала чуждоезична литература и съумявала да бъде винаги в крачка с първите.
Още приживе, през 1927 г., д-р Анастасия Головина подарява единствения си имот – къщата си, на Дружеството за защита на децата и е щастлива да види, че там се организират детски консултации и курсове за здравно ограмотяване на момичета и млади майки. Семейният архив, съдържащ ценни писма с княз Александър І и други политически лица, завещава на Националната библиотека, а собствената си медицинска литература – на Градската библиотека на Варна, подарява една немалка сума за мъжката гимназия, а друга изпраща в родното село на съпруга си. Според устните разкази на нейни съвременници много съжалявала, че синът й си избрал друго професионално поприще, но след като завършил инженерство в Германия, тя, със свойствената си инициативност и властност, му намерила съпруга лекарка – д-р Недялка Кюстендилска. За да не си отиде току-така името й от света и от любимата медицина.
Д-р Анастасия Головина умира на 5.III.1933 г. Многобройните й трудове и преводи и до днес представляват исторически интерес за медицинската наука.
По материали от интернет и личен архив
Последвайте ни и в Телеграм
